Page 165 - kraiste
P. 165
надпис не е достатъчен за лъжците от Скопие, за тези, които са на
чупили плочата с надписа на няколко парчета и я крият в Битолския
музей. Цар Иван Владислав е убит през февруари 1018 г.
Българската държава пада под византийско робство в продължение
на близо два века. Възкръсва чрез въстание. При Петър (1185- 1197)
Краище, Знеполе, Моравско и Македония са отново в пределите на
българската държава. Цар Калоян (1197 -1207) с голяма войска пре
минава през северната част на Краище в похода си срещу Сърбия.
Неговата държава се простира от Черно море до Шкодра, река Дрин
служи за западна граница, като Белградската област е в пределите
на българската държава. При цар Асен II (1218 - 1241) територия
още повече се разширява. В края на XIII в. Сърбия завладява бъл
гарските земи в Моравско, Македония и Краище.
В първите три десетилетия на XIV в. балканските народи се
оказаха силно разединени и враждебно настроени помежду си, вмес
то колективно да се противопоставят на дивия азиатски османски
поход към Европа. Враждебността е породена от завоевателната по
литика на сръбския крал Стефан III Дечански, насочена към завла
дяване на българските земи в Македония, а така също земи на
Византия. Между българския цар Михаил III Шишман и византийс
кия император Андроник III е сключен съюз за противодействие на
сръбската завоевателна политика. Според предварително изготве
ния план сръбската войска е трябвало да бъде нападната от юг от
византийската войска, а от изток от българската. За тази цел на 19
юни 1330 г. цар Михаил III Шишман с войска от около 15 хиляди
души, подсилена с наемници татари и власи, потегля от столицата
си Търново. Преминава през Стара планина, Софийското поле, об
ластта Мраката (Радомирското поле), движейки се по течението на
река Струма през Земенската планина, навлизайки в Краище. Част
от войската цар Михаил III Шишман установява в г. Землън, разпо
ложен в Земенския пролом, а другата стига до днешното село
Шишковци в Кюстендилското поле. По заповед на царя голяма част
от горите край Землън били изсечени, за да не станат убежище на
сръбската войска. Византийската войска била съсредоточена в
Битолското поле. Сръбската войска не рискува да премине през пла
нините на Краище, а се отправя по река Българска Морава, стига до
р. Пчиня, през село Старо Нагоричане поема по река Крива река по
пътя за Осогово и навлиза в Каменица близо до Велбъжд
(Кюстендил), където се разполага на стан. Съотношението на сили-
162

