Page 165 - kraiste
P. 165

надпис не е достатъчен за лъжците от Скопие, за тези, които са на­
          чупили плочата с надписа на няколко парчета и я крият в Битолския
          музей. Цар Иван Владислав е убит през февруари 1018 г.
          Българската държава пада под византийско робство в продължение
           на близо два века. Възкръсва чрез въстание. При Петър (1185- 1197)

           Краище, Знеполе, Моравско и Македония са отново в пределите на
           българската държава. Цар Калоян (1197 -1207) с голяма войска пре­
           минава през северната част на Краище в похода си срещу Сърбия.

           Неговата държава се простира от Черно море до Шкодра, река Дрин
           служи за западна граница, като Белградската област е в пределите
           на българската държава. При цар Асен II (1218 - 1241) територия
           още повече се разширява. В края на XIII в. Сърбия завладява бъл­

            гарските земи в Моравско, Македония и Краище.
                   В първите три десетилетия на XIV в. балканските народи се
            оказаха силно разединени и враждебно настроени помежду си, вмес­

            то колективно да се противопоставят на дивия азиатски османски
            поход към Европа. Враждебността е породена от завоевателната по­
            литика на сръбския крал Стефан III Дечански, насочена към завла­
            дяване на българските земи в Македония, а така също земи на
            Византия. Между българския цар Михаил III Шишман и византийс­

            кия император Андроник III е сключен съюз за противодействие на
            сръбската завоевателна политика. Според предварително изготве­
            ния план сръбската войска е трябвало да бъде нападната от юг от

            византийската войска, а от изток от българската. За тази цел на 19
            юни 1330 г. цар Михаил III Шишман с войска от около 15 хиляди
            души, подсилена с наемници татари и власи, потегля от столицата
            си Търново. Преминава през Стара планина, Софийското поле, об­

            ластта Мраката (Радомирското поле), движейки се по течението на
            река Струма през Земенската планина, навлизайки в Краище. Част
            от войската цар Михаил III Шишман установява в г. Землън, разпо­

            ложен в Земенския пролом, а другата стига до днешното село
             Шишковци в Кюстендилското поле. По заповед на царя голяма част
             от горите край Землън били изсечени, за да не станат убежище на

             сръбската войска. Византийската войска била съсредоточена в
             Битолското поле. Сръбската войска не рискува да премине през пла­
             нините на Краище, а се отправя по река Българска Морава, стига до

             р. Пчиня, през село Старо Нагоричане поема по река Крива река по
             пътя за Осогово и навлиза в Каменица близо до Велбъжд
             (Кюстендил), където се разполага на стан. Съотношението на сили-



              162
   160   161   162   163   164   165   166   167   168   169   170