Page 170 - kraiste

от друга народност, а в Радомирско Краище - само 9 цигани в село

Враня стена и 4 турци в с. Калотинци.
От архивите, запазени от следващите преброявания на
населението, се вижда, че до края на Първата световна война с чис­
то българско население в Краище са селищата Бария, Белут,

Босилеград, Буцалево, Голош, Горна Ръжана, Доганица, Долна
Ръжана, Зли дол, Караманци, Лисец, Милевци, Млекоминци,
Назърица, Паралово, Плоча, Рибарци, Рикачево, Брест, Бъзовица,

Габрешевци, Горни Кортен, Груинци, Долно Кобиле, Драголевци,
Лечевци, Ломница, Побит камък, Полетинци, Ресен, Сушица,
Царица, Чешлянци, Чудинци, Шатковица, Горна Мелна, Долна
Глоговица, Раянци, в останалите селища са живеели от 1 до 3 циган­

ски семейства от източноправославна вяра и са регистрирани като
българи, занимаващи се като ковачи на земеделски сечива. Най-
напред те се заселват в Горна Лисина и оттам се разселват по дру­

гите селища.
Както преди Освобождението на България от петвековното тур­
ско робство, така и след това в Краище не е регистриран при преб­
рояванията нито един сърбин. Затова училищата и църквите там са

били български, както говорът, облеклото и фолклорът са български.
Наименованията на част от селищата се виждат от таблица 1, а
броят на техните жители от 1880 г. до 2001, г. (като поробените от
Сърбия са до 1910 г.) - от таблица 2.

167