Page 168 - kraiste

Власина. Село Райчиловци е заселено около 1700 г. от двама братя

Райчо и Радичко, дошли от Македония. Райчо останал в селото, а
брат му отишъл на друго място и основал село Радичевци. При не­
го дошъл дядо Стоица от с. Подцръж кон от Македония. Към тях се
преселил от с. Църноощица някой си Бойко. В това село е създаде­

на първата работилница за производство на керемиди в Краище.
През селото е минавал оживен път от Трън - Брезник - Извор -
Радичевци - Брестница - Црешньово - Гюешево за Скопие. Село

Милевци е заселено от трима братя, за да се укрият от преследвани­
ята на турците. Село Мусул е заселено от Стоица, но селото носи
името на турчина Муса, който по насилствен начин завзел земята
на селото. До 1700 г. село Назърица се е казвало Неманьица. Един

богат турчин от г. Щип докарал в селото добитък, за да го отглеж­
дат селяните. Те му отказали, като се преселили в Щипското поле в
Македония, където образували ново село Неманьица. Турчинът бил

принуден да докара десет фамилии, за да му отглеждат добитъка.
Младежът Никола от с. Соволяно, за да не служи войник в турската
войска, поставил началото на с. Брестница. Едни от първите засел­
ници на с. Извор са: Петър от с. Долно Кобиле, Илия от с. Белут,

Мито от с. Побит камък, Веселин от с. Груинци, Тоше от с.
Райчиловци, поп Илия от с. Трекляно. Село Драгойчинци е заселено
от Драя, а с. Метохия от българи, избягали от турските насилия в с.

Пракин в Сърбия. През XVIII в. село Брест е било напълно унищо­
жено от чума. След няколко години е заселено от преселници, дош­
ли от Знеполе и селата Сушица и Белово.
Всяко селище в Краище има своя история на заселване и

развитие, изпъстрена с любопитни факти и събития. Заселниците
са продължили своите традиции и обичаи, запазили са своя говор,
но всичко това е в рамките на източната православна вяра и веков­

ните български традиции. Не случайно проф. Константин Иречек
при пътуването си из Краище е установил различия в хората по външ­
ни признаци, но с чисто български обичаи.

Езикът, на който говорят хората, определя тяхната народност.
Въпреки че в Сърбия и по право Югославската конституция офици­
ално признава населението в Краище за българско, все още се на­
мират сръбски учени, като например А. Ресо, които твърдят, че го­

ворът в Западните покрайнини принадлежи към тимошко-лужниш-
кия говор. Всъщност говорът в Краище и в Западните покрайнини е
неразделна част от белоградчишко-трънския диалект. Това е пот­

165