Page 166 - kraiste

те между българската и сръбската войска са почти изравнени. Стефан

Ш Дечански преценил, че в по-изгодна позиция са българските
войски, и предприема дипломатическа хитрост, продиктувана от
очакване на чуждестранна помощ. На 28 юли 1330 г. той сключва
временно примирие с българския цар, който разпуска част от войс­

ката си да дири храна в Краище и Мраката. Същия ден сръбският
крал получил подкрепление от каталонски наемници и нарушил
примирието. Въпреки усилията на българския цар да се противо­
постави на сръбското нападение не успял. Край с. Шишковци се раз­

вила страшна битка между двете войски, в която битка паднал цар
Михаил III Шишман. Сръбската войска стигнала до с. Извор,
Радомирско, където срещнала резервната българска войска, пред­

вождана от болярина Белаур. С него било постигнато споразуме­
ние на българския престол в Търново да бъде възкачена царица Ана
- сестра на княз Стефан III Дечански, която е била първата жена на
цар Михаил III Шишман.

Велбъждката битка е подробно описана от няколко историци
от онова време. Всички са единодушни, че главната ударна сила на
сърбите е била осъществена от наемниците. Водите на р. Струма
почервенели от човешки кърви. Византийският историк Йоан

Кантакузин твърди, че българският цар бил смъртно ранен, пленен
и починал от раните си. Друг византийски историк потвърждава, че
е починал на четвъртия ден след пленяването му. Сръбските източ­

ници са други. Те твърдят, че българският цар е тежко ранен, пада
от коня си и е убит с меч от сръбски войник. След това го качили на
кон и закарали при крал Стефан III Дечански. В своя „Законник“
сръбският крал пише: ,,...и на Михаила, царя български, с меч отсе-

кох главата“. Твърди се, че е погребан в църквата „Св. Георги“ в с.
Старо Нагоричане, Кумановско. Мястото, където е станала битката,
сега се нарича на името на българския цар и за тази битка се пеят

народни песни в Краище.
Българското население в Краище преминало през византийско,
сръбско и турско политическо и икономическо робство, през гръц­

ко и сръбско духовно робство, опирайки се на своите народностни
традиции, оцелява през вековете. В наши дни сръбската пропаганда,
усилено изпълняваща политически поръчки, се опитва да внуши на
световната общественост, че в Краище, а така също в Знеполе,

Граово, Софийско, Царибродско и в Моравско, няма българи, а шопи.
Основната цел на тези усилия е да бъде откъснато българското на­

163