Page 167 - kraiste

селение от Западните покрайнини от майка България, като по из­

куствен начин се създаде шопска нация, шопски език, който да по­
добава на сръбския език.
Историческата наука идентифицира шопите с печенезите, ко­
ито са обитавали земите между реките Урал и Волга от VIII до IX
век. В края на IX век под напора на хазарите са принудени да бягат

на запад, като преминават река Волга, изтласкват намиращите се
там унгарци и се заселват в северното Черноморие. По този начин
се доближават до българската държава. В 896 г. българите в съюз с

печенезите разгромяват унгарците отвъд Дунава. Византийците с
подкуп привличат печенезите за свой съюзник спрямо българите, а
така също срещу унгарците и Киевската държава. Печенезите през
1048 г. са разбити от киевския княз Ярослав Мъдри и прогонени

към Карпатите. Когато България попада под византийско робство,
многоброен печенежки отряд начело с хан Тирах нахлува в земите
на Североизточна България и опустошава много селища. Пленените

печенези от византийската държава са разселени в Софийското поле,
в районите на Ниш и Овче поле, като им била раздадена земя за
обработване, но не в Краище. През 1090- 1091 г. печенезите нахлу­
ват в Тракия и достигат до Цариград, но са заселени в околностите

на Мъглиш, Казанлъшко. Поради по-високата култура и по-добра­
та икономика на българите, населяващи земите, в които са заселени
печенезите, в продължение на години те са били асимилирани от
българското население. Печенезите, останали в руската земя, се сли­

ват с куманите през XII век и с монголо-татарите през XIII век.
От грамотата, дадена на Пещерския манастир от българския
цар Иван Асен през XI век, научаваме, че в Краище са съществува­
ли селищата Черенец, Скакавица и други. Има предание, че в мест­

ността Славчето е съществувало голямо селище, а между днешни­
те села Пенкьовци и Дивля град Слатина. Силно укрепен град е бил
Землън в Земенския пролом. В редица източници се твърди, че

Краище няколко пъти е заселвано, като последното е станало през
XV век и следващите го векове. В тази планинска област са се за­
селвали българи, бягащи от турския ятаган, пристигащи от различ­
ни краища на поробената ни земя.

Така с. Паралово е заселено от дядо Велко, пристигнал от ма­
кедонското село Кочани, а след него се заселил дядо Каля от с. Дукат.
В много села на Краище се знаят заселниците. Село Лисец е заселе­

но от дядо Младен от с. Клисура, Трънско, и от дядо Пейчо от с.

164