Page 169 - kraiste

върдено в трудовете на големите български езиковеди Б. Цонев,
Ст. Младенов, А. Теодоров - Балан, Цв. Тодоров и други. Проф.
Александър Теодоров - Балан се опира на трънския диалект, който е
в основите на говорите на българите в Поморавието. Той казва, че

трънският диалект е „запазил много старинни остатъци - ориги­
нални старобългарски форми, на които ние трябва да се радваме и
да ги запазим с благоговение. Те ни позволяват да установим исто­

рията на цялостния български език“. В Краище се срещат имена на
хора и на предмети, автентични на тези, съществували при
прабългарите, както когато се живеели в Памир, така и по времето
на Стара Велика България при хан Кубрат, като: Бончу - Бончо,

Борим - Борис, Гено - Гено, Гиго - Гиго, Витан - Витан, Тале -
Тале, Яно - Янко, Киру - Кирил, Марко - Марко, Нако - Нако, Нона
- Нона, Тоне - Тоне, Цанко - Цанко, Джеку - Жеко, Джуна - Джунка,

Борена - Боряна и много други. Диалектният говор в Краище няма
нищо общо с шопския говор и той е богат на изразни средства, като
за всяко действие има дума. В селищата, намиращи се западната
част на Краище, прекомерно се употребяват думи с буквата „у“.
Там казват на ръката „рука“, а в източната част, която е под влияни­

ето на кюстендилския говор „рака“. На пътя казват „пут“, а другите
„пат“. Селищата в Североизточно Краище са под влиянието на ра­
домирския говор. Без да навлизаме в подробности, за пример ще

вземем частиците „че“, „ке“ и „чу“ за образуване на положителна
форма за първо лице, единствено число на бъдеще време, които се
изговарят, както следва: „ке“ в селата Назърица, Караманци, Горно
Тлъмино, Долно Тлъмино - селища близо до областта Пиянец,

Македония. Частичката „че“ в селата от днешната Треклянска
община, в Радомирско Краище и по поречието на р. Драговищица
до с. Райчиловци, а така също в селата Дукат и Църноощица.

Частичката „чу“ се изговаря в почти всички селища западно от
Босилеград и в Трънско Краище.
Населението в Краище с векове е било чисто българско. Това
най-ярко потвърждава първото преброяване на населението през

1880 г. в Княжество България. В тогавашната Изворска околия, ко­
ято е обхващала селищата от Кюстендилско Краище, са живеели 24
236 души - всичките българи, с изключение на един евреин като

търговец в околийския център. Изворска околия е на първо място в
Княжество България с най-чистото българско население, следвана
от Еленска околия. В Трънско Краище не е регистриран нито един

'66