Page 185 - kraiste

от 30 декември 1903 г. При започването на Балканската война 1912
г. нейният състав е следният:
Дивизионен щаб, състоящ се от 106 офицери, 56 коня, 8 кару­

ци и един лек автомобил. Командир на дивизията е генерал-майор
Георги Стоянов Тодоров - прочут български военачалник. Роден е
на 10 август 1856 г. в г. Болград, Бесарабия, в родолюбиво българ­

ско семейство, брат на видния български учен Тодор Теодоров -
Балан, световноизвестен академик. След завършване на гимнази­
алното си образование в родния град, постъпва опълченец в Руско-
турската война 1877-1878 г., сражавайки се срещу петвековния

поробител. Завършва първия випуск на Софийското военно учили­
ще с много добър успех. От 1882 г. учи в щабно-офицерската руска
школа в С. Петербург. Доброволно прекъсва обучението си. Завръща

се в Княжество България, за да участва в Сръбско-българската война
1885 г. като капитан, командир на летящ отряд, водил тежки сраже­
ния при Кула, Лом, Арчар и с. Гайтаница. През 1886 г. участва в
детронирането на княз Александър Батенберг, за което е уволнен

от армията, но след няколко месеца отново е възстановен и през
1887 г. е повишен в чин майор и заминава за Русия, където завърш­
ва военна академия. От 1892 г. е повишен в чин подполковник, а от

1896 г. - полковник. Последователно заема длъжностите севлиевс­
ки окръжен военачалник, инспектор на класовете в Софийското во­
енно училище, командир на Втори Добружански пехотен полк, на
Втора бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е
повишен в чин генерал-майор и командващ 7 Рилска пехотна

дивизия. Проявява високи командно-организаторски качества при
настъплението на дивизията по поречието на р. Струма и овладява­
нето на г. Солун, а голямата си популярност като виден български

военачалник спечелва в Булаирския бой, който е възпят в неповто­
римия и недостижим „Булаирски марш“. През Първата световна
война е генерал-лейтенант и командващ Втора българска армия в
епичните сражения в Македония, а през 1917 г. е произведен в чин

генерал от пехотата, команващ Трета българска армия в Добружда.
През 1919 г. е уволнен от армията. Умира на 16 ноември 1934 г. в
София. В негова чест с указ №3147 от 28.X. 1984 г. село Припечене,

Благоевградско, е преименувано в Генерал Тодоров.
По време на Балканската война 1912 г. в състава на Седма рил­
ска пехотна дивизия са три пехотни бригади.
Първа пехотна бригада е с командир полковник Тодор Зафиров

182