Page 15 - kraiste

през Кюстендилското поле и се влива в река Струма.

Треклянската река е също многоименна с основните си прито­
ци Чешлянска река, Метохийска река, Киселичка река и Шипковичка
река. При с. Средорек тези реки образуват Драголевската река, ко­
ято при с. Трекляно приема Косовската река и започва да се нарича

Треклянска. При с. Калотинци приема река Явор /Дивлянската река/
. Река Явор води началото си от село Видрар и махала Клисура с два
потока, които минават през селата Лева река, Докьовци, Пенкьовци

и Дивля.
Големи извори на питейна вода има в с. Извор, край с. Трекляно
в местността Манастир, при Добридолските воденици, край пътя
Земен-Трекляно и на много други места.

КРАИЩЕ - ПРОЧУТ РАЙОН НА РУДИ

Старите железодобивни райони по българските земи съвремен­
ната наука разделя в пет големи групи. Първата група е разположе­
на на северозапад, между градовете Гостивар и Тетово в Македония.
Втората е между реките Струма и Българска Морава с център село

Божица. Третата група е Рило-Пиринско-Родопската с център - руд­
ниците в Самоковско. Четвъртата група е Черноморската с център
с. Малки Самоков, сега в Турция, и петата група е Чипровската.

Ако природата е отнела плодородните равнини на Краище, то
го е дарила с многобройни планини, пълни с подземни богатства -
злато, сребро, олово, мед, желязо и други руди. Още през тракийско
време е съществувало развито рударство, което е продължило и през

римското господство. В землищата на Горно Уйно, Долно Уйно,
Долни Кортен, Ресен, Ярешник, Горно Тлъмино, Трекляно и други
се е добивало злато. Реките Драговищица и Треклянска са най-зла-
тоносните в страната. В землищата на селата Мусул, Горна Любата,

Бария, Ръжана и други се е добивало олово и мед. Известни селища
на железодобив до средата на XIX век са: Божица, Метохия,
Драгойчинци, Топли дол, Побит камък, Чешлянци, Габрешевци,
Горно Кобиле, Долно Кобиле и други. Център на железодобива е с.

Божица, което населението наричало Златна Божица или Богата
Божица.

Краищенската желязна руда е магнетит, който във вид на сит­
ни зърна и кристали е впръснат в лесноразрушаващ се сив шисто-

12