Page 16 - kraiste

зен гнайс. Тези скали имат по-качествена руда. За разлика от други­
те места на железодобив, отделянето на рудата в Краище е ставало

с механическата сила на водата. Използвани са буйните води на ре­
ките Колунишка и Топлодолска, като са отвеждани в широки вади,
преминаващи през урви и планински височини на десетки километри.

Водите на Колунишката река влизали в канали при църквата „Св.
Архангел Михаил“, а на Топлодолската - при местността Претор.
Двата канала се събирали край Деяновата махала в с. Божица. Оттук
общият канал преминавал през селата Царица, Побит камък,

Шатковица, Метохия, Горно Кобиле, Долно Кобиле, Драголевци,
Трекляно и стигал до с. Габрешевци, където е имало мадан, край
днешната махала Самоковска. Отклонение от канала е минавало за

с. Горно Уйно. Каналът е наричан от населението вада, което назва­
ние е запазено до днес.
Робски труд е използван за построяването на каналите. За пре­
минаване през дълбоки долини и пропасти са правени специални

мостове от издълбани букови или дървени вековни дървета, покри­
ти с щавени волски кожи. Запазено е преданието за прокарването на
канала от Колунишката река. Майсторът не сполучил при проекти­

рането на трасето, защото местността, през която трябвало да мине,
била по-висока от нивото на реката. Неговият помощник го изба­
вил от грешката. Хрумнала му идеята, която се оказала реална за
изпълнение. Той задължил работниците по изграждането на канала

преди изгрев слънце да се наредят по трасето на разстояние 10 ар­
шина един от друг, като им дал указание, когато се появи слънцето,
всеки един от тях да изкопае малка дупка, дето първо е огряло слън­

цето земята. По този начин било очертано новото трасе на канала,
по който водата тръгнала.
В с. Божица и в съседните села желязната руда се е добивала

от открити рудници, в които пускали вода за разрушаване на кална­
та маса. Където не е имало възможност да се използва вода, изкопа­
вали рудата, като я пренасяли до канала или в дворовете си за

плавене. Подземните галерии на рудниците достигали до два метра,
без да се укрепват с дървено скеле. В една галерия са работили не
повече от 15 души.
През топлите месеци населението се е занимавало предимно с

промиване на рудата, дейност, наричана плавене. Това е ставало по
няколко начина.
Първият начин е натрупването на рудата на едно място.

13