Page 18 - kraiste

ло 20 вигньи и няколко Самокова. Само в с. Божица са съществува­
ли 9 вигньи, но има предание, че са били 25 вигни и 7 Самокова
(мадани) през XVIII век. От съществуващите 9 вигни пет били на

река Марушица, която населението наричало река Вигньа или
Златарска. Другите две вигньи били разположени край река Гаганица
към Златановата махала, и още две вигньи по река Мутница при
Дряновата махала.

Една вигньа е събирала средно около 300 оки желязна руда, от
която се добивало от 120 до 160 оки желязо. Добитото желязо с
коли се пренася в най-близкия самоков (мадан), намиращ се на око­

ло два километра под с. Божица, снабден с вода от Топлодолската
река, идваща по широк канал. За този самоков въглища са добивани
в селата Божица, Топли дол и Колуница.
При построяването на вигньите е строго спазвано правилото

да бъдат в местност с голям пад на водата, която е предназначена
да задвижва духалата, направени от волски кожи. Пещта е изграде­
на в земята с дълбочина около метър и половина каменни зидове и

един метър над земята. На половин метър, в така иззиданата пещ,
поставяли желязна плоча, а мястото под нея наричали кладенец, в
който по време на топенето на рудата винаги имало течаща вода за
охлаждане на желязната плоча. Върху желязната плоча от 50 до 60
см трамбовали добре обработена глина, повърхността на която се

измазва гладко, след което се изрязва във вид на канали до желязна­
та плоча, като задължително направените улеи също се измазват
гладко. Вигньата задължително отначало се зида от основите от три

страни и след като се направи глиненият насип над желязната плоча,
започва изграждането на последната стена, като над каменния праг
се оставя полугърков сводест отвор, висок от 30 до 40 см и широк
от 40 до 50 см, предназначен за събиране на желязото. От двете

страни на пещта се поставят ковашки духала с дължина до пет метра,
задвижвани от мощни водни струи за разпалването на въглищата.

Вътрешните стени на вигната се измазват с много добре обработе­
на глина. Така измазаната пещ се изпича на силен огън. След като
изстине, се почиства и с дървен прах се изпълват кухините в глина­
та над желязната плоча. Прахът не позволява на разтопеното желя­

зо да се залепва по желязната плоча. В пещта се насипват дървени
въглища, като над тях се нареждат едно до друго букови или дъбо­
ви пръти, наричани наган, а върху тях много добре намокрената

желязна руда, представляваща зърна или кристали, с дебелина една

15