Page 83 - kraiste

ята автобиография така: „През 1875/6 години беха огласени Георгий

Ив. Жаблянски, Коте Стрехаро /Лобошки/, Ив/ан/ Мотикарски,
Милан Лазаров, Павле Мастака, Тричко Батановски, Йончо
Одранички, Илия Дивлянски, Йоника - радомирски свещеник,
Костантин Черния, поп Кръста Лобошки, поп Яне Изворски и още

други от радомирските села и се готвеше оръжие за идущата про­
лет през 1876 г. - востание. Васа при радомирските цинцари беше
набавил барут и от София Димитър Търнев ни провождаше револ­
вери и саблии, некога по Коте Топалов и по други различни лица. Аз

бех запознал с делото по-големите ученици, които нощно време в
училищния земник правеха патрони /прости фишеци за кремаклии/
. Те беха Спас Великин от Планиница, Косте Солаков, Анания

Минков и Никола Петков от Радомир. Всичко това, така добре до
пролетта на 1876 г. и ние се надявахме да напуснеме Радомир и да
завземеме Блатешнишката долина, след като ни подадат знак от
София Игнат Търнев и Обрадович. Но уместо знак за востание -

известие за ПанагюрскотоТракийското въстание и падането му под
ятаганите на тракийските помаци и пламнаха тракийските села.
Полека-лека стигна и къде нас преследване и шпионство. Досега

все вервахме всички, но подир падането на общото востание Саве
Лобошки, който бе огласен от Коте Стрехарски, преоблечен в стра-
жарски дрехи, отива в София при Мазхар паша и предава целото
дело по нашето приготовление. И захванаха залавянето един по един
още през пролетта: Георги Иван Жаблянски, Коте Стрехарски, Златко

Калишки, Илия Дивлянски и други много от селата, едни оглашени,
други кои от некои оклеветени, захванаха да се клеветят и самите
българи на турците. Удурдисват писма, уж им проводени от глав­

ния комитет. Какви подлости, какви предателства се появиха, само
взе султановото правителство мерки, щото за избесването на мно­
зина от тракийските востаници и от разбитата Ботева чета, едни в
заточение по азиатските крепости и амнистията настана, та се сире­

ха предателствата и подухна до идущата пролет.
В 1877 г. се обяви Руско-турската война, щото скриващите се
младежи дотогава избягаха в Сърбия, Влашко, а оттам - при русите,

дето се образуваха опълченските дружини и с руската армия влезо-
ха в България.,, /БИА, ф. 760, а. е. 1-5 при Народната библиотека
„Св.св. Кирил и Методий“ - София/.
Подготовката на въстанието и неговото предателство са отра­

зени в летописната книга при църквата „Св. Димитър“ в Радомир

80