Page 84 - kraiste
P. 84

така: „Тукашното тайно споразумение на турците се откри от Саве

            Лобошки /като първи шпионин/, от Стоичко Новаков Калотински,
            от Стойне Егълнишки и Васе Митушки. Те беха черните предатели
            народни и бившият учител Лобошки Димо.
                   Подир това следва да ловят по-личните родолюбци, като Георги

            Ив. Жаблянски, Котете Лобошки, поп Кръстьо Лобошки, поп
            Михаил Пещерски, Савете Сиришнички, Милан Жаблянски..., ко­
            ито се докарваха от свирепите турци, черкези, татари и цигани, на

            орди непрекъснато облитаха селата и докарват различни мъченици.
            Всичките най-много мъчени, като подозрителни се уловиха 24 души,
            предадени от горе поменатите шпиони. Саве Лобошки и другарите
            му са черни души. Двадесете мъченици, които изтеглиха най-ст­

            рашните и най-големите мъчнотия, закараха в София в една върву-
            лица на 12 май и там престояха около 4 месеца“ /Известия на
            Българското историческо дружество, том 31, с. 349 от 1973 г./







                    КРАИЩЕ И СРЪБСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1876 г.



                   Сръбско-турската война през 1876 г. е част от Източната криза,
            която продължава до Берлинския конгрес 1878 г. Кризата започна

            от Херцеговина и Босна, премина през героичното българско
            Априлско въстание 1876 г. и едва на 18/30 юни с. г. Сърбия, подкре­
            пена от Черна гора, с доброволци от Русия и от българските земи,
            влезе във война с Османската империя. Това става само един месец

            и половина след потушаването на Априлското въстание в България
            и още няма отговор защо Сърбия, която в продължение на година
            даваше уверение на българския народ да въстане и тя ще му се при­

            тече на помощ, не го направи, а реши да воюва сама. Отговора трябва
            да търсим в националната политика на Кралство Сърбия, обявена в
            известното „Начертание“ на Ил. Гарашанин, прието през 1844 г.
            Постави се началото на сръбските завоевателски интереси в Босна,

            Херцеговина и се измисли“ Стара Сърбия“, а така също към Северна
            Албания, Банат, Словения. През 1849 г. е създадена „Програма за
            политическа пропаганда в славянските земи владеени от Османската

            империя“, а това бяха българските земи в Македония и Моравско.
            Въпреки намеренията на Кралство Сърбия да присвоява български
            земи Българското централно благотворително дружество в Букурещ




                                                                                                         81
   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89