Page 86 - kraiste

Шугрин, Бабина глава, Зелени връх и други места. В тези боеве
загиват над 1700 българи. Тези доблестни български синове все още

нямат паметник.
За бойния път на четата на Симо Соколов черпим достоверни
сведения от неговия четник Георги Станков от с. Топли дол,
Кюстендилско Краище. Той разказва: „Първоначално ние се съб­

рахме около 50 момчета, между нас имаше и македончета, през пър­
вата половина на месец юни 1876 г. в г. Крагуевац. По това време
ние нямахме никакъв водител, а бяхме събрани по настояване на
сръбското правителство. Тъй събрани, престояхме в града Крагуевац

около 2-3 деня. От Крагуевац тръгнахме за град Зайчар без водител,
както и в самия град не намерихме водител, дето мислехме да на­
мерим такъв. Ние търсехме водител или дядо Ильо и Симо Соколов
Гроздановски от Трънско. В Зайчар стояхме много малко време.

Когато бяхме в Зайчар, ние научихме, че дядо Ильо и Симо се на­
мират в Кади Богас. Ние се отправихме към това село. Но преди да
отидем на село Кади Богас, ние отидохме в селото Вратарница, де­

то получихме оръжие. Във Вратарница стояхме половин ден и пос­
ле пак се отправихме към село Кади Богас. Като пристигнахме в
Кади Богас, там намерихме Симо Соколов с около 400 души
момчета, които бяха имали едно дотогава сражение с турците в мес­

тностите на Зелениград. Ние 60-те души се присъединихме към
Соколовата част и влезохме под командата на същия“.
По-нататък в спомена Георги Станков проследява водените сра­

жения от четата. През 1876 г. между Сърбия и Турция е сключено
примирие. Сръбското правителство вече нямало нужда от българс­
ките доброволци и дало нареждане да заминат за град Паракин и
оттам за град Смедерово, където престояли 15 дни. Оттам замина­

ли за Белград, където са настанени в изоставени казарми. В начало­
то на март 1877 г., пак по нареждане на правителството, заминали
за град Неготин. По пътя били отклонени за Кладово, където ги

разоръжили и получили заповед да напуснат незабавно Сърбия.
Благодарение на Симо Соколов оцелелите доброволци, проливали
кръв за Сърбия, успяват да се завърнат по родните места в Краище,

Знеполе, Царибродско и Моравско. Продължителното си отсъст­
вие обяснили пред турските власти, че са били по дюлгерлък и стро­
или през зимата сгради и мостове.

Симо Соколов е служил като офицер във Втори руски батальон
от 1 декември 1876 г. до 1 април 1877 г. и е награден с орден за

83