Page 80 - kraiste

ски край. Без да жали сили и знания, непрекъснато оказваше помощ
на учители и свещеници, които бяха предимно неговите бивши
ученици. След като подготви свои достойни заместници в Краище,
от 1865 г. отива в Кюстендил, като в двора на църквата „Св.

Димитрий“ построява сграда и в нея разкрива взаимоспомагателно
училище. Активно сътрудничи на в. „Съветник“ и сп. „Слава“.
Отлично владее руски и турски език, следи и разпространява вест­

ниците и списанията на българската политическа емиграция. Близък
приятел и сътрудник на учителя революционер и верен другар на
Васил Левски Тодор Пеев. По негово поръчение през 1872 г. в
Кюстендил е основан таен частен революционен комитет с предсе­

дател Димитър Стоянов Димитров. Изявява се като писател с кни­
гата „Слово за пастирството на духовните пастири и увещание на
честните йереи на изповедта“ /авторизиран превод на съчинението

на Димитрий, митрополит Ростовски/, отпечатана в печатница
„Македония“ през 1872 г. в Цариград. Автор на стихотворението
„Глас на славата“. Починал на 17 септември 1874 г. в Кюстендил.

ДРАГАН ТАСКОВ ВОЙНОВСКИ

Роден е през 1840 г. в с. Лева река, Трънско Краище, в семейс­
тво на потомствени войводи. Той е от онези възрожденци, които
със слово будели народното съзнание и с оръжие в легендарната
чета на Ильо войвода го защитавали. Прочут майстор строител на

сгради в Сърбия и в източноевропейски градове. Дядо му Воин е
бил войвода на чета, кръстосваща из планините на Краище и
Моравско. В неравен бой с турците е тежко ранен. Виждайки своя

край на живота, се обръща към четниците си да го пренесат в род­
ното село, за да умре в него. На следващия ден след погребението
синът му Таско става войвода на хайдушката дружина. По-късно
той заминава като доброволец в руската армия, за да участва про­

тив турците в Кримската война през 1855 г. Сражава се храбро при
г. Севастопол и там загива. Синът му Драган, останал сирак на 14-

годишна възраст, със свои роднини строители заминал за г. Пирот
като чирак дюлгерин. Един ден от строителното скеле вижда как
едно яко турче бие едно българче. Слиза от скелето и прогонва
турчето. За да не бъде убит от родителите на турчето, още същата

нощ избягва в с. Дубле, Пожаревски окръг, където става ратай в

77