Page 87 - kraiste

храброст. След това заминава в щаба на действащата руска армия,
където постъпва като разузнавач.

В сръбската литература доброволците в Сръбско-турската вой­
на 1876 г. от Краище, Македония, Знеполе, Граово, Царибродско и
Моравско са окачествени като сръбски доброволци от „Стара
Сърбия“.

РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-1878 г. И ПОРОБВАНЕ
НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ОТ СЪРБИЯ

В средата на 70-те години на XVIII в. националноосвободи-

телното движение на народите на Балканския полуостров против
петвековния османски поробител навлиза в решителен етап.
Възникналите проблеми прераснали в международен конфликт, из­
вестен под името Източна криза, която продължила повече от три

години. Въстанията 1875-1876 г. на балканските народи и жестоко­
то потушаване на Априлското въстание 1876 г. по българските зе­
ми са превърнали Източния въпрос в централен въпрос на евро­
пейската политика. Руското правителство продължавало да търси

пътища за мирното му уреждане, като предложило свикването на
международна конференция, но Австро-Унгария и Англия я
отклонили. Западноевропейските велики държави били заинтересо­

вани да се запази Османската империя в съществуващите й граници,
като Франция се нагърбила с обещание „да я превърне в цивилизо­
вана европейска страна“.
Под натиска на широкото обществено мнение Русия замисли­
ла войната като освободителна за поробените балкански народи и

предложила на Сърбия и Румъния да участват в нея. Румъния е дала
съгласие за пропускане през нейната територия на руската войска и
да участва в бойните действия с 52-хилядна войска. Не така постъп­

ва сръбското правителство. На своето заседание на 30 март / 11
април 1877 г. то взема решение за град Кишинев да замине полков­
ник Катарджи, за да уведоми руското главно командване на дейст­
ващата армия, че Сърбия ще вземе участие във войната само ако

Русия предостави помощ от 3 млн. рубли, а след влизането й в бой­
ни действия ежемесечно да получава по 1 млн. рубли. Другото ус­
ловие е след победния изход от войната да получи разширение на

84