Page 81 - kraiste
P. 81
една богата къща. Със своята грамотност, с доказаното си трудо
любие и честност спечелва сърцата и душите на селяните, които го
избират за кмет на селото. Бързо материално забогатява, но това
не го удовлетворява и заминава за Белград. Там се включва в живо
та на българската политическа емиграция. По-късно поема по
хайдушките пътеки в четата на Ильо войвода. След Освобождението
се завръща в родното село. Избран е за окръжен съветник /1881 -
1884/ и в продължение на 20 години е несменяем кмет на с. Лева
река, въпреки че през това време са се сменили няколко политичес
ки режима.
През Сръбско-българската война /1885 г./ сръбска войска нав
лиза в с. Лева река. Командващият я сръбски майстор Чижмик му
предложил голяма награда да преведе войската му през с. Одраница
и оттам да удари в гръб Изворския отряд, да продължи пътя си към
Радомир, разчитайки на него като човек, живял в Сърбия. През тъм
ната и дъждовна нощ, той ги повел не към с. Одраница, а към с.
Видрар, забутал ги в една дълбока долина. Оттам той успял да
избяга, незабавно уведомил българските власти, които прогонили
нашествениците. Умира на 92-годишна възраст през 1932 г., оста
вяйки светъл пример на поколението за вярна служба на род и
родина.
СТОЙЧО СТЕФАНОВ ФАНДЪКОВ
Краище даде много сградостроители, изградили прекрасни зда
ния във Влашко, Сърбия, Хърватия, Словения, Чехия, Словакия и в
други страни. Ненадминати са многобройните майстори
каменоделци. Техните имена са забравени от времето, но постро
еното от тях все още съществува.
Стойчо Стефанов Фандъков е един от големите български
дърворезбари, чието изкуство възхищава поколенията. Той е роден
през 1810 г. в с. Пещера, Радомирско. Все още не е известно къде е
учил и при кого занаята. От 1840 г. последователно изработва дър
ворезби в новостроящите се църкви в Ямбол, Горна Джумая, през
1872 г. в Пирот, а по-късно в Самоков, Клисурския манастир,
Берковица и други.
Със завидно, почти недостижимо художествено майсторство
той изработва иконостаса в Лопушанския манастир „Св. Иван
78
