Page 93 - kraiste

Последната претендирала за своя земя Тракия чак до Стара планина
и за Македония. Яростна съпротива идвала и от едрата турска
буржоазия, която загубила евтина работна ръка и пазари.
По инициатива на Германия е свикан злокобният Берлински

конгрес, който на 1/13 юли 1878 г. изработва Берлинския договор,
подписан от Англия, Австро-Унгария, Италия, Франция, Русия и
Турция, според който българската народност се разпокъсва, както
следва: Княжество България, като зависимо от Турция, включва об­

ластите Мизия и Софийско. Източна Румелия (Тракия) - автономна
област на Турция. Македония остава под турско робство. Сърбия
придобива нови български земи - Пиротски и Врански окръг.
Румъния получава Северна Добруджа. Този Берлински договор пос­

тави балканската бомба със закъснител, доведе до войни и въста­
ния през XX век.
След Първата световна война по силата на заробващия Ньойски

мирен договор от 27 ноември 1919 г. бяха отнети нови български
земи и дадени на Сърбия - 107 селища с 641 509 жители.
Горепосочените исторически факти изнасяме, за да станат дос­
тояние на подрастващите поколения, защото липсват в учебниците,
а в Сърбия са изопачени и крайно лъжовни.

ЗНЕПОЛСКО-КРАИЩЕНСКОТО
/ШОПСКОТО/ ВЪСТАНИЕ

Това е единственото въстание по време на освободителната
Руско-турска война 1877-1878 г. и първото след падането ни под

турско робство, завършило с победа. Негов ръководител е Симо
Соколов от с. Грознатица, Трънско, завършил Историко-
филологическия факултет на Белградския държавен университет,

един от ръководителите на българската политическа емиграция в
Сърбия, войвода на най-голямата българска чета в Сръбско-турската
война 1876 г., руски разузнавач по време на Освободителната война.
Знеполско-Краищенското въстание, кръстено от Симо Соколов

Шопското въстание, неправилно го приравняват към организира­
ните хайдушки чети в помощ на руската война. В писмото си до
летописеца на българските въстания Захари Стоянов Симо Соколов
между другото му пише: „Забележително е Шопското въстание и

90