Page 89 - kraiste
P. 89
тор Александър II, в която настоявал да се даде на Сърбия обеща
ните 1 милион рубли месечно, за да участва във войната.
Императорът се съгласява и за Белград веднага заминали княз
Алексей Николаевич Церетелев - ординарец на ген. Гурко, придру
жен от българския разузнавач в руската войска Симо Соколов.
Двамата предават лично на крал Милан IV половин милион сребър
ни рубли, с обещание в следващите дни да получи остатъка до един
милион, като му заявяват, че от деня на включването на Сърбия във
войната ще получават по един милион рубли месечно.
След получаването на рублите крал Милан IV продължава да
протака обявяването на войната. Противно на него без всякаква по
мощ Черна гора обявява война на Турция и спечелва битки след
битки.
Новосъздадената тежка бойна обстановка около Плевен след
средоточаване на голяма турска войска принуждава Главното ко
мандване на руската войска отново да се обърне към княз Милан IV
На 18/30 юли 1877 г. на свое заседание сръбското правителство го
отхвърлило.
На 28 юли/ 9 август е завършено построяването на втория мост
на р. Дунав при Свищов, като бил помолен румънският княз Карол
да се включи румънската армия във войната. На следващия ден ру
мънските войски преминали през моста и започнали бойни действия.
На 21 август/1 септември в Белград пристига руският пратеник пол
ковник Г. И. Бобриков, „за да разбере искат ли и могат ли сръбите
да воюват“, като предава лично послание от Главнокомандващия
руската войска княз Николаевич. И това остава без последствие,
въпреки че сръбското правителство получава останалите 500 хиля
ди рубли. Крал Милан IV, за да оправдае своето протакане, дал ука
зание в Сръбската скупщина (Народно събрание) да започне обсъж
дане необходимо ли е страната му да участва във войната. Той из
чаква развитието на събитията около Плевенската крепост.
На 10 ноември руското Главно командване на действащата войс
ка е отправило чрез полковник Катарджи, в качеството му на пред
ставител на сръбската държава в руския генерален щаб, а също та
ка и чрез руския дипломатически агент в Белград А. И. Персиани,
покана до сръбското правителство в десетдневен срок да се включи
Сърбия във война с Турция. На 18 ноември сръбското правителство
официално поискало от руското правителство гаранция, че „Сърбия
след тази война да е независима и увеличена“.
86

