Page 94 - kraiste

малко знаят, но е силно и сияйно, който го е опознал отблизо и няма
никой да го опише сега...“ Не го е описал и Захари Стоянов в
„Записки по българските въстания“. Първият историк на

Българското опълчение генерал Атанас Бендеров ще отбележи, че
„за съжаление, сведения за бойните действия на трънското опълче­
ние няма събрани“. Това въстание продължава да бъде непозна­

то за българската общественост, историческата наука тук-там го
споменава като Шопско и за него нито един ред няма написан в мно­
готомната „История на България“ и многотомната „Енциклопедия
на България“, които са издания на Българската академия на науките.

Въпреки че ръководител на въстанието е българинът Симо
Соколов и хилядите участници в него са българи, донесло свобода­
та в българските земи в Знеполе, Граово, Краище, част от Мраката,

Кюстендил, Каменица и Североизточна Македония, то е грубо фал-
шифицирано като сръбско въстание в книгата на Йован
Хадживасилевич „Устаник срба у кумановско и планинечко каза у
1878 г.,„ издадена в Белград през 1906 г. Напоследък писачи от
Скопие пък го присвояват като македонско.

Ръководителят на въстанието Симо Соколов е останал в сян­
ката на големите имена в богатия ни пантеон на дейците от наци-
оналноосвободителната борба, неизвестен за младото поколение.

Той най-добросъвестно предава на Захари Стоянов целия архив във
връзка с въстанието, който той нито ползва, нито му го връща. Част
от този архив е открит по средата на XX в.
Знеполско-Краищенското въстание възниква без предварител­

на организационна подготовка, а спонтанно в защита на българско­
то население от турските мародери.
Преминаването на руските войски от Западния корпус под ко­

мандването на генерал Гурко през Стара планина в тежките зимни
дни и устремното им напредване към София хвърля в паническо
бягство онези турци, извършили жестокости над мирното население.
Преминавайки през българските селища, бягащите турци извърш­

ват грабежи, насилия, убийства и палежи. На 16/28 декември 1877
г. турският каймакамин в г. Трън, придружен от своите привърже­
ници и близки, забегнал от града. През Знеполе преминавали бяга­

щи турци от Моравско и Царибродско, отдали се на грабежи и
убийства. Това наложило в г. Трън да се създаде Временен съвет на
първенците, който поел функциите на общинско управление. На пър­

вото си заседание било взето решение в града и в Знеполе да се

91