Page 91 - kraiste
P. 91

тта на Сърбия. Към нея да се присъединят Косовският и
             Новопазарският вилает, г. Видин с околните селища. Или по-точно
             сръбските искания са за: Вишеград, Фоча, Вело поле, Дебър, Велес,
             Щип, Горна Джумая (Благоевград), Дупница, Кюстендил, Радомир,
             Трън, Брезник, Драгоман, Гинци, Комощица, Белоградчик, Кула и

             Видин. Също така да получи следните околии от Призненския
             вилает: Ниш, Враня, Лесковец, Прокупле, Куршумли, а от Скопски
             вилает околиите: Скопие, Куманово, Кратово, Кочани, Егри Паланка,

              Родовиш и Щип. От Новопазарски окръг околиите: Нови Пазар и
              Митровица. Световната история не познава такова политическо на­
              халство за обсебване на чужди земи. Руската делегация на прегово­
              рите в лицето на граф Игнатиев рязко се противопоставя на сръбс­

              ките искания, като особено внимание обърнала г. Ниш да бъде да­
             ден на българската държава. Граф Игнатиев е подкрепен и от турс­
              ката делегация, която потвърдила, че град Ниш и околностите му са

              населени с българи. Сръбското правителство изпратило в помощ
              на полковник Катарджи и полковник М. Лешани, който донесъл лич­
              но послание от крал Милан IV, в която настоявал град Ниш да бъде
              даден на Сърбия, защтото имал стратегическо значение за сигур­
              ността на страната. Новопристигналият полковник заявил, ако сръб­

              ското искане не бъде удовлетворено, сръбската войска ще започне
              война с Русия. Сръбският пратеник в С. Петербург бил уведомен
              Сърбия да не се надява да получи Видин и Ниш.

                     Сръбската подла дипломация прибягнала до подкупи на авто­
              ритетни руски общественици, които без морал и съвест продали сво­
              ята чест, за да се наредят до предателя Юда. В руските списания
              „Руски мир“ и „Ново време“ генерал Чернаев и проф. Майков пуб­

              ликували обширни статии в защита на сръбските искания с лъжли­
              ви доводи. Този професор, прокълнат от българския народ до деве­
              то коляно, пишел, че сръбски са градовете София, Кюстендил,

              Радомир, Кратово и Краище, защото се намирали недалеч от пла­
              нината Неманич, която носела име на сръбски княз. Прилеп също
              трябвало да се даде на Сърбия, защото е бил някога столица на Крали
              Марко, а така и градовете Дебър, Скопие и Призрен, защото е има­

              ло сръбски епископи. Прищина пък била столица на завоевателя
              крал Душан, а в Косово сърбите се сражавали срещу турците. Този
              подъл лъжец не казва нито една дума, че тези земи са населени с
              българи, потвърдено от последното преброяване в Османската

              империя, и през Първата и Втората българска държава са й


              88
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96