Page 90 - kraiste
P. 90
На 25 ноември/8 декември Симо Соколов формира българска ,
доброволческа чета в Белград, като на 5 декември / 13 декември
получава телеграма от княз Церетелев четата да бъде в състава на
Хорватович.
На 28 ноември/10 декември Осман паша, командващ обедине
ните турски сили в крепостта Плевен, приема пълна капитулация,
като предава в плен 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88
оръдия, 2 бойни знамена и голямо количество боеприпаси и храни.
На 30 ноември/12 декември турското правителство се обърнало към
западните си съюзници да му съдействат за сключване на примирие.
Крал Милан IV, осъзнал крайната победа на Русия, взема бър
зи мерки да се присламчи на софрата на победителите, като на 2/14
декември обявява война на Турция. След превземането на г. Пирот
сръбска войска се насочва към окупиране на Знеполе, Краище,
Граово, които са вече освободени от Знеполско-Краищенското
(Шопското) въстание, откъдето е прогонена със силата на руското
оръжие едва през пролета на 1879 г.
След прекратяване на бойните действия между Турция и Русия
от 1/13 февруари 1878 г. в Одрин започнали мирни преговори в слож
на и противоречива международна обстановка. Западните велики
сили не желаели на Балканския полуостров да има една силна сла
вянска държава в лицето на България. Към Дарданелите и Босфора
се отправила английската бойна флота. На 3/15 февруари 1878 г.
Александър II издал заповед руската войска да заеме стратегически
позиции, ако английският флот навлезе в Босфора. Подучено от
англичаните, турското правителство на Сафет паша се отказало от
даденото съгласие по някои пунктове от предварително договоре
ните условия за примирие. В германския парламент канцлерът О.
Бисмарк произнесъл реч, в която призовал великите сили да свикат
незабавно балканска конференция. При това положение на 17
февруари/1 март 1878 г. Русия връчва на турската делегация улти
матум за подписване на мирния договор на 19 февруари/3 март 1878
г., а войската провела показна демонстрация за поход към Цариград.
Мирните преговори се усложнили от сръбската държава, ко
ято изпратила в Главната квартира на руската армия полковник
Катарджи, за да иска териториално разширение върху български
земи. В същото време за С. Петербург заминал специален сръбски
правителствен пратеник Милослав Протич, който поставил пред рус
кото правителство следните изисквания: да се признае независимос
87

