Page 90 - kraiste

На 25 ноември/8 декември Симо Соколов формира българска ,

доброволческа чета в Белград, като на 5 декември / 13 декември
получава телеграма от княз Церетелев четата да бъде в състава на
Хорватович.
На 28 ноември/10 декември Осман паша, командващ обедине­

ните турски сили в крепостта Плевен, приема пълна капитулация,
като предава в плен 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88
оръдия, 2 бойни знамена и голямо количество боеприпаси и храни.

На 30 ноември/12 декември турското правителство се обърнало към
западните си съюзници да му съдействат за сключване на примирие.
Крал Милан IV, осъзнал крайната победа на Русия, взема бър­
зи мерки да се присламчи на софрата на победителите, като на 2/14

декември обявява война на Турция. След превземането на г. Пирот
сръбска войска се насочва към окупиране на Знеполе, Краище,
Граово, които са вече освободени от Знеполско-Краищенското

(Шопското) въстание, откъдето е прогонена със силата на руското
оръжие едва през пролета на 1879 г.
След прекратяване на бойните действия между Турция и Русия
от 1/13 февруари 1878 г. в Одрин започнали мирни преговори в слож­

на и противоречива международна обстановка. Западните велики
сили не желаели на Балканския полуостров да има една силна сла­
вянска държава в лицето на България. Към Дарданелите и Босфора

се отправила английската бойна флота. На 3/15 февруари 1878 г.
Александър II издал заповед руската войска да заеме стратегически
позиции, ако английският флот навлезе в Босфора. Подучено от
англичаните, турското правителство на Сафет паша се отказало от

даденото съгласие по някои пунктове от предварително договоре­
ните условия за примирие. В германския парламент канцлерът О.
Бисмарк произнесъл реч, в която призовал великите сили да свикат

незабавно балканска конференция. При това положение на 17
февруари/1 март 1878 г. Русия връчва на турската делегация улти­
матум за подписване на мирния договор на 19 февруари/3 март 1878
г., а войската провела показна демонстрация за поход към Цариград.

Мирните преговори се усложнили от сръбската държава, ко­
ято изпратила в Главната квартира на руската армия полковник
Катарджи, за да иска териториално разширение върху български

земи. В същото време за С. Петербург заминал специален сръбски
правителствен пратеник Милослав Протич, който поставил пред рус­
кото правителство следните изисквания: да се признае независимос­

87