Page 147 - kustendil_stolica
P. 147

Втора глава • Война на два фронта


             сяда на заслужена почивка. Палатката играе ролята на „зимна вила“. По­
             лученият колет от домашните е удобен повод за провеждането на банкет.
             На събитието присъстват офицери, воглаве с бригадния командир полк. Ст.
             Манов. Федя черпи с орехи, ябълки и кюстендилско винце. Получените хри­
             зантеми дълго разведряват иначе скромната битова обстановка. Основно се
             работи по укрепяване на полосата заедно с германските съюзници. „Ето ме
             във входа на землянката ми на позицията. Физиономията е достатъчна, за
             да имаш представа за живота ми“ - с видимо отегчение за ежедневието спо­
             деля Федя на Лена. Задължителен елемент от преписката са изпращаните
             целувки до нея и близките му.156
                  По-голяма критичност се отправя към позабравилите го приятели. Във
             втората десетдневка на декември 1916 г. за трети път пише до „Др. Данче“,
             без да е получил още отговор. Картината, която словото рисува, лъха на уме­
             рен реализъм: „Живеем тука ние, но при условия грозни. Мож си представи
             какво ще да бъде - обширно равно поле, обляно във вода, без каквито и да
             е гънки. Напоследък паднаха и много дъждове, които правят още по-труден
             живота. Но няма как, ще се тегли. Въоръжили сме се достатъчно с кураж и
             мъжество да претеглим още много лишения и трудности“. Насърченията и
             поученията за по-добро държание към близките си завършват с познатите
             целувки „по дундестите бузи“.157

                  Словесната ласка присъства и в други писма. Тя е част от заръките до
             домашните. Деловата част неизменно визира здравето, но и материалното
             подсигуряване. Владимир Абаджиев от „Полска канцелария“ нарежда на
             милата си Пенка в Кюстендил: „Гледай да намериш жито и да го смелиш
             в Починковата воденица. За дърва ще кажеш на Точе Пенчев“. И накрая
             „Поздравявам Ви с наближаващите празници Св. Ана, Св. Спиридон, Бъдни
             вечер, Божич, Нова година и пр. Целува ви Владо“.158
                  От тила наричанията имат сходно звучене. С „братски поздрави и це-
             лувчици“ е обсипан завеждащият прехраната на полка подпоручик М. Ки-
             селички. „Бате, честитявам ти Н. Г. и ти пожелавам всички щастия, които
             може да донесе тя - най-напред избавяне от аскерлика - но не само теб, па
             след това и всички други прелести“ - реди приоритети на прага на отмина­
             ващото и идващото по-малкият сродник. Време е за надежда, която лъха
             и от други поздравителни картички, изпратени по повод новата 1917 г. и
             Рождество Христово, което вече се прославя 13 дни по-късно.159 В долното
             течение на р. Струма относителното спокойствие измества горещите схва­
             тки. Противниците изграждат фортификационни съоръжения и се дебнат
             взаимно. Войната придобива позиционен характер на Южния фронт.
                  За една година не може да се говори за кой знае каква промяна в жи­
             вота на войниците от 13-и полк. Новостта е основно в тяхното местонахож­
             дение. От Вардарската долина те са прехвърлени в Струмската. Изпълнени
             са поставени им задачи по овладяването на обекти в Рупелското дефиле, а
             по-сетне и в района на Сяр. Въпреки колебанията на някои подразделения
             качествено са изпълнени заповедите в битката при Еникьой. Високият боен

                                                                                                        145
   142   143   144   145   146   147   148   149   150   151   152