Page 146 - kustendil_stolica
P. 146
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
там, в долното течение на р. Струма. Отмъстителност на победителите или
безпомощност на победените, но остава дълг на поколенията. Врагът на за
гиналите за Отечеството е забвението.
Оцелелите се изтеглят на по-задни позиции. Федя споделя с Лена в
Кюстендил за преживяното под нова рубрика „Бойното поле“: „Ето моето
величие всред група офицери - останки след жестоките боеве на 2 и 3.10.,
където смъртта и животът се бореха. От 20 офицери в дружината останахме
живи и здрави 5 боеви, лекарят и адютантът. Това бе върхът на ужаса и без
умието. Сега съм здрав“. Новата рубрика се оказва мимолетна и се възста
новява старата „Картини от войната“. Една от тях, направена в бивака в с.
Мрамор, Серско, показва последните часове от съществуването на 14-а рота
от полка. Тя се разформира и поручик Тодор Цеков е прехвърлен в 15-а.
Друга пък от района на с. Метохи, Серско, запечатва момент от екзекуция:
„Проста картина, но навява силна меланхолия и мирова скръб. Застрелва-
не на войника Спас Янков от Кюстендил за бягство от боя. Той е вързан за
дървото, до което е изкопан и гробът му“. Наказанието за дезертьорство е
категорично и жестоко. То служи и за назидание на останалите живи. Те
лекуват своите душевни рани. Най-трудно се оказва убиването на свобод
ното време. Мъката, грижите и скуката се разнообразяват с шеги и игра на
табла.154
В началото на ноември Рилци бивакуват в с. Вишен на път за с. Радово.
От последното са преместени край с. Чифлиджик и подготвят втора пози
ция оттам до района на с. Латово. На 22 ноември 1916 г. сменят 54-и полк
на бойната линия при Ерникьой, а една дружина остава като поддръжка в
с. Спатово. Създадена е стражева застава на около километър пред фрон
та, която чрез патрули следи противника, разположен около град Баракли
Джумая. На тази позиция Рилци остават през зимата и пролетта на идната
година. Местността е равна, с високи храсти и треви, а протичащите реки
Струма и Спатовска поддържат високи подпочвени води. Те са причина за
наводняване на фортификационните съоръжения. Свободните от охрана
роти изграждат два реда окопи цял ръст с ходове за съобщения. Укрепени
са с плет или чимове. Пред фронта са поставени мрежи от бодлива тел. По
строени са скривалища за личния състав, част от които са от дебело дърво,
а останалите са бетонирани. От последния материал са изградени наблю
дателници на ротните командири, гнезда и скривалища за картечниците
и гранатохвъргачките. Зад бойната линия са изкопани землянки. Така оф
ормена, позицията прегражда пътищата към Рупелското дефиле. Против
никът първоначално проявява пасивност и не предприема сериозни бойни
действия.155
„Картините от войната“ постепенно започват да придобиват монотон
ност. Войната навлиза в своя позиционен период. Федя търси разнообра
зие. Той се върти около проводника на информация: „Ето телефонистите на
работа - носителите на заповедите и новините. Телефон - това е лудница,
където едновременно няколко души говорят“. След изморителен труд се
144

