Page 146 - kustendil_stolica
P. 146

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             там, в долното течение на р. Струма. Отмъстителност на победителите или
             безпомощност на победените, но остава дълг на поколенията. Врагът на за­
             гиналите за Отечеството е забвението.
                  Оцелелите се изтеглят на по-задни позиции. Федя споделя с Лена в
             Кюстендил за преживяното под нова рубрика „Бойното поле“: „Ето моето
             величие всред група офицери - останки след жестоките боеве на 2 и 3.10.,
             където смъртта и животът се бореха. От 20 офицери в дружината останахме
             живи и здрави 5 боеви, лекарят и адютантът. Това бе върхът на ужаса и без­
             умието. Сега съм здрав“. Новата рубрика се оказва мимолетна и се възста­
             новява старата „Картини от войната“. Една от тях, направена в бивака в с.
             Мрамор, Серско, показва последните часове от съществуването на 14-а рота
             от полка. Тя се разформира и поручик Тодор Цеков е прехвърлен в 15-а.
             Друга пък от района на с. Метохи, Серско, запечатва момент от екзекуция:
             „Проста картина, но навява силна меланхолия и мирова скръб. Застрелва-
             не на войника Спас Янков от Кюстендил за бягство от боя. Той е вързан за
             дървото, до което е изкопан и гробът му“. Наказанието за дезертьорство е
             категорично и жестоко. То служи и за назидание на останалите живи. Те
             лекуват своите душевни рани. Най-трудно се оказва убиването на свобод­
             ното време. Мъката, грижите и скуката се разнообразяват с шеги и игра на

             табла.154
                  В началото на ноември Рилци бивакуват в с. Вишен на път за с. Радово.
             От последното са преместени край с. Чифлиджик и подготвят втора пози­
             ция оттам до района на с. Латово. На 22 ноември 1916 г. сменят 54-и полк
             на бойната линия при Ерникьой, а една дружина остава като поддръжка в
             с. Спатово. Създадена е стражева застава на около километър пред фрон­
             та, която чрез патрули следи противника, разположен около град Баракли
             Джумая. На тази позиция Рилци остават през зимата и пролетта на идната
             година. Местността е равна, с високи храсти и треви, а протичащите реки
             Струма и Спатовска поддържат високи подпочвени води. Те са причина за
             наводняване на фортификационните съоръжения. Свободните от охрана
             роти изграждат два реда окопи цял ръст с ходове за съобщения. Укрепени
             са с плет или чимове. Пред фронта са поставени мрежи от бодлива тел. По­
             строени са скривалища за личния състав, част от които са от дебело дърво,
             а останалите са бетонирани. От последния материал са изградени наблю­
             дателници на ротните командири, гнезда и скривалища за картечниците
             и гранатохвъргачките. Зад бойната линия са изкопани землянки. Така оф­
             ормена, позицията прегражда пътищата към Рупелското дефиле. Против­
             никът първоначално проявява пасивност и не предприема сериозни бойни
             действия.155
                  „Картините от войната“ постепенно започват да придобиват монотон­
             ност. Войната навлиза в своя позиционен период. Федя търси разнообра­
             зие. Той се върти около проводника на информация: „Ето телефонистите на
             работа - носителите на заповедите и новините. Телефон - това е лудница,
             където едновременно няколко души говорят“. След изморителен труд се

             144
   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150   151