Page 156 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Новият ден започва с артилерийски двубой, последван от засилващ се
пушечен и картечен обстрел. Малко след пладне в участъка на 3-а се появя­
ва новопристигналата 2-ра дружина и се развръща в боен ред. Превръщане­
то в прицелна точка на врага не стряска бойците. „Те настъпиха със стоиче-
ско спокойствие, което удиви и озадачи противника. На широкия прозорец,
през който надничаше противникът към стените на Добрич, се показа ос­
трието на българския нож и той бе затворен за него. Това падна като студен
душ върху противника и духът у него да продължи борбата за поставената
цел, се разколеба“ - отчитайки сражението, акцентира полковият коман­
дир. Пристигналите две батареи започват артилерийски обстрел. Настъп­
лението обаче е спряно от масиран неприятелски огън. Вдигането в атака
се извършва внимателно, защото резерви няма и това принуждава команд­
ването да е предпазливо от евентуален опит за пробив. Достигнати са само
част от набелязаните цели край с. Ези бей. Равносметката от двудневните
сражения показва убити 1 офицер и 40 войници, а сред ранените са 3 офи­
цери и 250 редови чинове. Те са предимно от 2-ра и 3-а дружина, незначи­
телна част от д-а, а 1-ва въобще не участва в боя. Последната пристига със
закъснение, защото командирът й подп. Т. Бадински нарежда слизане на
гара Оборище.

За битката при освободения български град, определяна също като епо­
пея, вълнуващо звучи обобщението на подп. К. Ламбринов: „Това не бяха
борби на въоръжен народ, това бе вълна от войници, граждани - стари и
деца - вълна, която се издигаше около стените на Добрич, настръхнала стра­
ховито, клокочеща, готова да се разлее в страшна мъст“. Още по-сърцераз-
дирателен е ротният поручик Ив. Калайджиев: „Тук видяхме жени, които в
разгара на боя, когато смъртта витаеше над полесражението и немилостиво
размахваше отровната си коса, да носят патрони на бойната линия. Други
носеха с бакъри вода, за да утолят жаждата на отчаяно сражаващите се юна­
ци. Видяхме жена, която сне забрадката от главата си и превърза ранената
ръка на един войник. Видяхме ю -12 годишни деца да носят вода в окопи­
те и да наливат в манерките на войниците. Видяхме едно юначно дете, на
което от ранената дясна ръка шуртеше кръв, а с лявата махаше шапката си
и викаше „ура“, колкото го глас държи. През цялото денонощие каруцари и
файтонджии прибираха ранените от полесражението и ги занасяха в лаза­
ретите и болниците“.168
Двата примера красноречиво показват съпричастността на освободите­
лите и освободените. При защитата на Добрич, както в атаките при Велес,
единодействието и жертвоготовността са впечатляващи. Местните българи
и въоръжените под знамената синове на отечеството изпълняват наравно
своя дълг. В тази борба няма цивилни, всички са войници. Целта, опове­
стена в двата манифеста, е една - националното обединение. В Македония
и в Добруджа тя се преследва по еднакъв категоричен начин. Нали българ­
ският девиз е „Съединението прави силата“ и в решителни мигове той се
претворява на дело. В знак на благодарност към подвига на 53-и полк през

154