Page 155 - kustendil_stolica
P. 155
Втора глава • Война на два фронта
баници се унищожиха, много сладки думи се размениха по зелените ливади
и кукурузи около бивака между войници и домашни“.
И това непланирано свиждане си има край. Мудността при композира
нето оказва влияние на заминаването, което се проточва на з и 4 септември.
Подполковник К. Ламбринов докладва: „При особено весело настроение
на войниците и със стечението на много народ от Радомир и околните села
тръгнаха ешелоните с юнаците от 53-и пехотен полк, бавно и тържествено.
При всяко тръгване на ешелон мощно „ура“, изтръгнато из хиляди калени
гърла, отекваше далеко по околните възвишения! Отиваха юнаците от 53-
ий пехотен полк, калени в много боеве - отиваха там, далек на север, да
сразят новия подъл враг, що бе нагазил в скъпото отечество“. До поздрава
„ура“ скоро се очаква и присъединяването на страшния български вик „на
нож“.
Заповяданата крайна гара Каспичан е подмината с ново назначение
Добрич. По релси е премината още една букурещка бразда. „Колкото пове
че влизахме в недавна поробения край, толкова пътуването ни придобива
ше вид на тържество! На всяка гара и спирка стотици посрещани поднасяха
на юнаците от 53-и пехотен полк вода, закуски и кичеха с цветя гърдите и
пушките им“ - продължава доклада си полковият командир. Сравнителни
ят анализ на поручик Калайджиев е още по-затрогващ: „През тази война
ние видяхме много сърдечни посрещания, видяхме да се леят много радост
ни сълзи, на много места бяхме кичени с венци и отрупвани с подаръци, но
това, на което бяхме свидетели тук и което ще се види на читателя може би
невероятно, стои над всякакъв патриотизъм и пожертвователност и аз се
чувствам безсилен да го предам“.
Първоначално д-а, следвана от 3-а дружина достигат по различно вре
ме на 6 септември 1916 г. гара Добрич. С пристигането си подразделенията
веднага са изпратени от командващия отбраната генерал-майор Тодор Кан-
тарждиев на бойната линия. Срещу българите за по-малко от месец застава
нов противник от Румъния, Руската империя и сърбохърватската дивизия -
един нов фронтови Вавилон. Участъкът за отбрана на полка е определен
вляво от шосето Добрич - Ези бей към Чекирча. Подразделенията не само
бързо се окопават, но в критичните моменти са привлечени в помощ на за
сегнатите зони вляво от своята позиция, а привечер вдясно. На последния
противникът настъпва стремително и само атаката с „ура, на нож“ на 16-а
рота, предвождана от командира си подпоручик Серги Христов, проваля за
мисъла му. Българите отбиват две контраатаки. Левият участък, защитаван
от 3-а дружина, също е подложен на неприятелски натиск. Противникът е
спрян на около 1500 м от позицията. Така с приключването на деня боят
замира, а в този момент пристига ешелонът с полковия командир. Подп. К.
Ламбринов веднага е изпратен при подчинените си със заповед да поведе
4-а дружина в заплашения десен участък. Тя остава на новата позиция, а ко
мандирът се връща обратно. Нощта се използва за прегрупиране на частите
по целия фронт.
153

