Page 155 - kustendil_stolica
P. 155

Втора глава • Война на два фронта


             баници се унищожиха, много сладки думи се размениха по зелените ливади
             и кукурузи около бивака между войници и домашни“.
                  И това непланирано свиждане си има край. Мудността при композира­
             нето оказва влияние на заминаването, което се проточва на з и 4 септември.
             Подполковник К. Ламбринов докладва: „При особено весело настроение
             на войниците и със стечението на много народ от Радомир и околните села
             тръгнаха ешелоните с юнаците от 53-и пехотен полк, бавно и тържествено.
             При всяко тръгване на ешелон мощно „ура“, изтръгнато из хиляди калени
             гърла, отекваше далеко по околните възвишения! Отиваха юнаците от 53-
             ий пехотен полк, калени в много боеве - отиваха там, далек на север, да
             сразят новия подъл враг, що бе нагазил в скъпото отечество“. До поздрава
             „ура“ скоро се очаква и присъединяването на страшния български вик „на
             нож“.
                  Заповяданата крайна гара Каспичан е подмината с ново назначение
             Добрич. По релси е премината още една букурещка бразда. „Колкото пове­
             че влизахме в недавна поробения край, толкова пътуването ни придобива­
             ше вид на тържество! На всяка гара и спирка стотици посрещани поднасяха
             на юнаците от 53-и пехотен полк вода, закуски и кичеха с цветя гърдите и
             пушките им“ - продължава доклада си полковият командир. Сравнителни­

             ят анализ на поручик Калайджиев е още по-затрогващ: „През тази война
             ние видяхме много сърдечни посрещания, видяхме да се леят много радост­
             ни сълзи, на много места бяхме кичени с венци и отрупвани с подаръци, но
             това, на което бяхме свидетели тук и което ще се види на читателя може би
             невероятно, стои над всякакъв патриотизъм и пожертвователност и аз се
             чувствам безсилен да го предам“.
                  Първоначално д-а, следвана от 3-а дружина достигат по различно вре­
             ме на 6 септември 1916 г. гара Добрич. С пристигането си подразделенията
             веднага са изпратени от командващия отбраната генерал-майор Тодор Кан-
             тарждиев на бойната линия. Срещу българите за по-малко от месец застава
             нов противник от Румъния, Руската империя и сърбохърватската дивизия -
             един нов фронтови Вавилон. Участъкът за отбрана на полка е определен
             вляво от шосето Добрич - Ези бей към Чекирча. Подразделенията не само
             бързо се окопават, но в критичните моменти са привлечени в помощ на за­
             сегнатите зони вляво от своята позиция, а привечер вдясно. На последния
             противникът настъпва стремително и само атаката с „ура, на нож“ на 16-а
             рота, предвождана от командира си подпоручик Серги Христов, проваля за­
             мисъла му. Българите отбиват две контраатаки. Левият участък, защитаван
             от 3-а дружина, също е подложен на неприятелски натиск. Противникът е
             спрян на около 1500 м от позицията. Така с приключването на деня боят
             замира, а в този момент пристига ешелонът с полковия командир. Подп. К.
             Ламбринов веднага е изпратен при подчинените си със заповед да поведе
             4-а дружина в заплашения десен участък. Тя остава на новата позиция, а ко­
             мандирът се връща обратно. Нощта се използва за прегрупиране на частите
             по целия фронт.

                                                                                                        153
   150   151   152   153   154   155   156   157   158   159   160