Page 202 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Норми се съблюдават при клането на животни. В Кюстендил за месец
един касапин може да закупи з глави едър, 8о дребен добитък и 2 свине.
Строго се държи срядата и петъкът в седмицата да бъдат постни. На завеж­
дащия стола на Главната квартира е напомнено да спазва изискването. На­
ряди се въвеждат за отглеждането на захарно цвекло. Само по уважителни
причини могат да се освободят от ангажимента собствениците на ниви. Це­
ната на захарта се нормира на 2,6о лв. за кг. На човек от селското население
се полагат едва по 125 грама, които своевременно са отпуснати. Пак за него
се предвиждат 6500 литра газ. Тя се разпределя „пропорционално“ между
жителите. Фиксираната стойност за литър е 1,30 лв. Диспропорцията между
цигани и всички останали се запазва. На семейство от първите се полага по
1 литър, а за човек от вторите по половин. На отделни институции, сдруже­
ния, предприемачи се отпускат ограничени количества. В редица случаи се
отказват доставки като за тази, така и за други стоки. Офицерите и войни­
ците в отпуск получават дажбите си в същия размер като този на останалото
население. В края на април в ръководството на комитета се извършва про­
мяна, По здравословни и служебни причини председателят свещеник Спас
Орманков е освободен и вместо него е избран Юрдан Чичев.43
Недостигът на продоволствие се чувства не само в тила. На фронта вой­
ниците страдат от хроничен недоимък. Съглашението продължава своя

натиск. В едно от настъпилите затишия българските и германските под­
разделения успяват на 17 април 1917 г. с изненадваща атака да си върнат
контрола върху Червената стена. Ударът на противника този път е насочен
на Дойранския сектор. Четири дни по-късно започва непрекъснат артиле­
рийски обстрел. Следва пехотни атаки, отбити успешно от юнаците на 9-а
Плевенска дивизия. Неуспели в начинанието, англичаните настъпват отно­
во на 7 май, но пак са отблъснати, оставяйки много убити и ранени на бой­
ното поле. Завършва още едно действие от епопеята на Дойран. Този път
плановете на противника са координирани със започване на офанзива в за­
воя на Черна. Френските, руските и италианските части дават много жертви
и са спрени, но пък сърбите атакуват в Мъгленския район. Съглашенският
натиск се извършва в широк периметър. В ход са операции при Яребична,
Босилкова чука, Добро поле, кота 1050, Червената стена, Преспанското езе­
ро, в долината на р. Струма край Баракли Джумая. Последните атаки са на
17 май отново в завоя на Черна. На 21 май 1917 г. офанзивата е прекратена.
Десетки хиляди са убитите и ранените от двете страни. Фронтът остава не­
променен въпреки дадените много жертви.44
Информиран от различни източници за сраженията по Южния фронт,
сръбският войвода Коста Печанац предприема удар в тила. За потенциал­
ни атаки по жп линията Ниш-Враня своевременно военнополицейската
секция предупреждава Полската канцелария в Кюстендил.45 Крути мерки
явно бързо не са взети. Печанац оглавява немалка паравоенна формация,
около 350 души пехота и 40 конница, но точният им брой е много спорен.
Той я разделя на пет пехотни чети с командири Илия Радонич, Иован Ие-

200