Page 205 - kustendil_stolica
P. 205

Трета глава • В защита на позициите


             менти показват, че палежи са извършени веднага, но не са масово явление.
             Комендантът на Кюстендил подп. Андреев докладва два дни след събити­
             ето: „Досега се установи, че сръбската чета е минала през Червени град,
             Горна Любата, гдето опожарили три къщи и убили няколко хора. Оттам
             навлезли в с. Долна Любата, гдето убила учителя и други селяни. Всичко в
             казаните две села е известно досега за 22 убити и 6 ранени“.52
                  Краеведът Александър Младенов събира сведения от разкази на мест­
             ното население и детайлно описва събитията. Първи под удара попадат
             жителите на Горнолюбатската махала Колчина гарина. Тук в къщата си са
             убити Милош Цветков на 70 г. със синовете си Саве на 40 г. и Йосиф на 35 г.
             Същата съдба има Заре Стоянов на 38 г. Деянията се извършват пред тех­
             ните близки, които се спасяват в бягство сред плач и писъци. Нападателите
             достигат до центъра на селото и атакуват местните кръчми. Въпреки свое­
             временното предупреждение на селския пъдар за нахлуващите „комити“,
             никой не помръдва от мястото си. Несериозното и даже подигравателно
             отношение им коства живота. Така под ножа минават Анакия Стоилков на
             6о г., Антон Янков на същата възраст, брат му Заре Янков на 55 г. и Асен Ве­
             линов от близкото село Плоча. В съседната кръчма е заклан собственикът
             Рангел Гергинов на 45 г. С живота си се прощават Спас Атанасов на 67 г.,
             Станчо Георгиев на 78 г. и Тасо Иванов на 50 г. от махалата Латков дол.

             Двамата набори на 28 г. Стойко Гергинов и Мито Митков са застреляни,
             докато се къпели в реката. В махалата Дуляци залавят 75-годишния Петрун
             Стоянов, когото измъчват да предаде парите си. При щателния обиск нами­
             рат в пояса му 74 жълтици и ги задигат, а собственика заколват „като агне“.
             Същата участ спохожда Иванко Стаменков на 54 г., само че той се оказва
             беден и вземат само живота му, но след страшни изтезания и малтретира­
             не. В селото кървавата равносметка е най-голяма за целия Босилеградски
             край - жертвите се оказват 16 души. Унищожава се движимо имущество и
             храна. Извършват се палежи на къщи.53
                  Като описва събитията след близо 2 години, началникът на Планин­
             ската дивизия ген. Петров разглежда тактиката на четниците. Те действат
             разделени на групи в различни посоки: „Селяните не са могли да избягат,
             защото предните части от четата били облечени в български войнишки
             униформи, тъй че с нищо не можело да се разбере, че това е разбойническа
             чета. Освен това тя тъй бърже вършела нападенията си и тъй добре се охра­
             нявала, че никой не е можел да избяга по пътя за с. Долна Любата. На това
             село не е можело да се съобщи да избяга или да вземе мерки за отбиване на
             нападението“.
                  Първата жертва е ликвидирана още по пътя между двете селища. Див-
             изионният началник докладва детайли: „Преди да влезе в селото, на око­
             ло Уг километър от него, четата е срещнала италианеца Алфредо Морини,
             надзирател на мината „Благодат“, и го заклала като овца, като го обрала до
             стотинка.“ Докато другите са българи, което е равно на врагове, то послед­
             ният е от съюзниците. В такъв момент такива хора едва ли се интересуват

                                                                                                        203
   200   201   202   203   204   205   206   207   208   209   210