Page 205 - kustendil_stolica
P. 205
Трета глава • В защита на позициите
менти показват, че палежи са извършени веднага, но не са масово явление.
Комендантът на Кюстендил подп. Андреев докладва два дни след събити
ето: „Досега се установи, че сръбската чета е минала през Червени град,
Горна Любата, гдето опожарили три къщи и убили няколко хора. Оттам
навлезли в с. Долна Любата, гдето убила учителя и други селяни. Всичко в
казаните две села е известно досега за 22 убити и 6 ранени“.52
Краеведът Александър Младенов събира сведения от разкази на мест
ното население и детайлно описва събитията. Първи под удара попадат
жителите на Горнолюбатската махала Колчина гарина. Тук в къщата си са
убити Милош Цветков на 70 г. със синовете си Саве на 40 г. и Йосиф на 35 г.
Същата съдба има Заре Стоянов на 38 г. Деянията се извършват пред тех
ните близки, които се спасяват в бягство сред плач и писъци. Нападателите
достигат до центъра на селото и атакуват местните кръчми. Въпреки свое
временното предупреждение на селския пъдар за нахлуващите „комити“,
никой не помръдва от мястото си. Несериозното и даже подигравателно
отношение им коства живота. Така под ножа минават Анакия Стоилков на
6о г., Антон Янков на същата възраст, брат му Заре Янков на 55 г. и Асен Ве
линов от близкото село Плоча. В съседната кръчма е заклан собственикът
Рангел Гергинов на 45 г. С живота си се прощават Спас Атанасов на 67 г.,
Станчо Георгиев на 78 г. и Тасо Иванов на 50 г. от махалата Латков дол.
Двамата набори на 28 г. Стойко Гергинов и Мито Митков са застреляни,
докато се къпели в реката. В махалата Дуляци залавят 75-годишния Петрун
Стоянов, когото измъчват да предаде парите си. При щателния обиск нами
рат в пояса му 74 жълтици и ги задигат, а собственика заколват „като агне“.
Същата участ спохожда Иванко Стаменков на 54 г., само че той се оказва
беден и вземат само живота му, но след страшни изтезания и малтретира
не. В селото кървавата равносметка е най-голяма за целия Босилеградски
край - жертвите се оказват 16 души. Унищожава се движимо имущество и
храна. Извършват се палежи на къщи.53
Като описва събитията след близо 2 години, началникът на Планин
ската дивизия ген. Петров разглежда тактиката на четниците. Те действат
разделени на групи в различни посоки: „Селяните не са могли да избягат,
защото предните части от четата били облечени в български войнишки
униформи, тъй че с нищо не можело да се разбере, че това е разбойническа
чета. Освен това тя тъй бърже вършела нападенията си и тъй добре се охра
нявала, че никой не е можел да избяга по пътя за с. Долна Любата. На това
село не е можело да се съобщи да избяга или да вземе мерки за отбиване на
нападението“.
Първата жертва е ликвидирана още по пътя между двете селища. Див-
изионният началник докладва детайли: „Преди да влезе в селото, на око
ло Уг километър от него, четата е срещнала италианеца Алфредо Морини,
надзирател на мината „Благодат“, и го заклала като овца, като го обрала до
стотинка.“ Докато другите са българи, което е равно на врагове, то послед
ният е от съюзниците. В такъв момент такива хора едва ли се интересуват
203

