Page 204 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

ският характер на населените места в района не позволява категорично оп­
ределяне в кое землище прекосяват и престояват на бивак. От наличните
документи се потвърждава, че през нощта преминават през една махала на
с. Стоевци, Кривопаланечка околия. „Четата е вършела зулумлуци, малтре­
тирала множество селяни, ранила един тежко и е отвличала дребен доби­
тък и коне“ - докладва на началника на ЩДА етапния комендант на Крива
паланка. Първа жертва на сръбското насилие стават местните македонски
българи. Според друг източник преминават и през с. Цървени град. Целта
е достигната на сутринта, когато навлизат в Босилеградския край, Кюстен­
дилска околия. В действителност се оказва, че не се спазва напълно конспи­
ративният подход. Демонстрираното отношение към населението разкрива
разбойническия характер на бойната единица. На другия ден веднага към
района са насочени юо души от кривопаланечката милиция. Реакцията се
оказва закъсняла.50 Въпреки че още с атаката на гара Ристовац става ясно за
наличието на силна сръбска бойна единица в района, явно мерките за пре­

следване не дават резултат. Направените пропуски са фатални. Четата не се
проследява стриктно, изглежда, следите й са изгубени. Иначе не може да
се обясни защо не са съсредоточени достатъчно сили за охрана на района,

през който преминава. Българската администрация и военните явно нямат
сведения за предприетия от Печанац поход на изток.

Историческите извори дават различни сведения за числения състав на
паравоенната формация, достигнала до Босилеградско. Броят варира от
200 до 500 души, но по-скоро става въпрос за около 200 - 250 души. Една
част от тях са кавалеристи, като и тук цифрата е спорна. Това вече се дължи
на обстоятелството, че при самото движение те крадат коне и увеличават
количеството им. Във всеки случай личният състав е по-малък от този, на­
паднал гара Ристовац. Интересното е, че част от четниците се оказват от се­
лищата, разположени в близост до довоенната граница. Фактът се потвърж­
дава от свидетелски показания на оцелели, които твърдят, че познават ня­
кои от своите мъчители. В единични, непотвърдени сведения, се говори за
наличието в паравоенната формация на отделни българи от Босилеград­
ско, емигрирали преди време в Сърбия. Районът не е напълно непознат за
атакуващите, което е сериозно предимство. Изглежда, в предварителна­
та подготовка е извършен надлежен подбор на подходящи за целта лица.
Друга важна тактика за заблуда е облеклото им. Част от четниците носят
български военни униформи и първоначално се придвижват така, сякаш
охраняват сръбски пленници. С подобен ред влизат в довоенните български
предели в утрото на 15 май 1917 г.
Първата жертва по пътя им става с. Горна Любата. Предводителят К.
Печанац отбелязва в дневника си: „Тръгнахме от тримеждието, преминах­
ме в българската страна и дойдохме в река Любата. Селата, които бяха по­
край реката, през които ние преминахме с групата, не сме палили, а хората
са клани и убивани, не палехме затова, че не искахме да откриваме терена,
където преминаваме“.51 Замисълът е хитър, но не е изпълнен изцяло. Доку­

202