Page 206 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

от произход. Изпречилият се случайно на пътя набързо е изпратен при все­
вишния. Прикритието на униформата си казва думата и в с. Долна Любата.
Излъган от външността на преминаващите, вместо да се укрие, излиза да
види шествието Стою Яначков Попов. Началникът пресъздава разигралата
се драма в диалог: „В този момент един от четниците слязъл от коня си и
попитал учителя: „Ти какъв си?“ - „Аз съм учител тук.“ Веднага след това
разбойникът забил ножа в гърдите на нещастния учител, който след 5-6
минути издъхнал“. И в това село се повтаря познатата тактика. Блокират
се изходите, за да не се допусне някой да избяга и извести в Босилеград.
Основната част се отдава на плячкосване, грабеж, а изоставеното, което не
може да се носи, се унищожава. Откраднатото се товари на конете, а дома­
кинския инвентар повсеместно се поврежда. В плен попадат общинският
кмет, държавният и секретар-бирникът.54
Краеведът описва страшната картина: „Разбивали и зимниците, където
пиели без мяра люта сливова ракия и вино. Двестате четници се разпуснали
и всички яли и пили, каквото искали, защото селото е едно от най-богатите
в Краището, а селяните плащали кръвен данък без вина и дим се виел над
селото им. Това е денят, в който мирните и трудолюбиви селяни били за­
вити в черно. Злите кръвници се веселели и пиели на чужда земя, останала

без закрила и помощ, защото чедата й не се връщали от войната, в която
мнозина оставили костите си по бойните полета, бранейки отечеството си“.
Най-много ядове им създала касата на Стоимен Христов, която не могли да
отворят. Зет му Васе избягал с ключовете в гората. Така се появява тъжната
за грабителите констатация: „Няма Васе - няма кесе“. Убити са още Аризан
Тричков на 62 г., Стоимен Цветков на 56 г., Новко Здравков на 8о г., Ненка
Иванова на 64 г., Станчо Христов на 86 г., Глигор Богинаров на 48 г. Ти­
чайки да се скрие, от движение е прострелян 11-годишният Владимир Атов,
който умира след време от раната си. В Долна Любата кървавата сметка пра­
ви 9 души. Така сборът в двете села се равнява на 25 жертви.55 Комендантът
на Кюстендил отбелязва 22 убити и 6 ранени.56 Дивизионният началник
съобщава за „заклани 21 човека“ само в Долна и 3 в Горна Любата, където
се упоменава за още жертви, но не се посочва броят им.57 Статистическите
сведения са близки. Между 22 и 25 души, а може би и повече се прощават с
живота си само в предиобеда на 15 май 1917 г.
Около 10 часа четата продължава кървавия си път към отстоящия на 14
км Босилеград. Специално внимание се отделя на осигуряването на доста­
тъчно коне. Постепенно пехотата се превръща в кавалерия. Задигнат е един
ат - собственост на Трайко Харизанов, кмет на с. Църнощица. Последни­
ят успява да се спаси от явна смърт и организира въоръжена група, която
преследва сърбите. Двама негови съселяни нямат шанс. По пътя са заклани
Арсенко Големоречки и Йордан Василков на 22 г., като конете им са за­
дигнати. Според Ал. Младенов авангардна задача на четата в този участък
изпълнява Васил Цветков, преселил се от Долна Любата в Сурдулица. Тук
последният има случайна среща с майка си, която пътува с още двама души.

204