Page 207 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

Тя не го познава, но групата е предупредена да напусне пътя. Така те се спа­
сяват по чисто субективни причини. Пощаден е и случайно пътуващият
войник Мите Спасов. Той лично е разпитан от Печанац за наличието на
български подразделения. Войводата узнава, че подобни в близост няма и
възнаграждава боеца със специален пропуск да се придвижи до своето род­
но село Горна Любата.58 Доколко подобни сюжети са истина, трудно може
да се каже. Животът поднася всякакви изненади, а някои пък се украсяват и
придобиват характеристиките на легенди.
В ранния следобед четата достига до местността „Воденици“, в близост
до с. Босилеград, където се вливат Любатската и Божичката река и обра­
зуват Драговищица. Наблюдателно овчарче разпознава сръбските унифор­
ми, а изнасилването на няколко заловени жени още повече му служи за до­
казателство за предстоящото нещастие. То разпространява страшната вест
в селото. Четата се разделя на три колони и започва настъпление към 14
часа. Дясната се движи по десния бряг на Драговищица, лявата по пътя за
близкото гробище, най-голямата средна тръгва направо по шосето.59
Босилеград е едно голямо село, в което според последното преброяване
от 1910 г. живеят 1224 души. Център е на община, а до 1901 г. и на околия. В
него функционират смесена прогимназия и две основни училища, болница,

поща, клон на Българска земеделска банка и мирови съд. Сред занаятите
се открояват шивачи, обущари, кожухари, грънчари, хлебопекари, бакали,
бръснари. Търговията и услугите също са представени. В основната си част
хората се занимават със земеделие. Отстои от окръжния център Кюстендил
на 43 км.6°
Две гледни точки - на злосторниците и жертвата, са достатъчни за оф­
ормянето на случилото се. Представителят на първата - войводата К. Печа­
нац, свидетелства без заобикалки: „Вървяхме покрай реката, докато в 2 часа
пристигнахме в градчето Босилеград. Влязохме в градчето, но гражданство­
то беше известено и избягало от градчето, почти не намерихме никого, само
имахме пред градчето сблъсък с някакви техни въоръжени хора и жандар­
ми, които бяха в градчето. Малко по-късно те отстъпиха и ние влязохме в
градчето, кого намерихме, убихме, а градчето абсолютно цялото запалихме,
така че то се превърна в пепел“.61 Информацията е твърде обща и не дава
възможност за локализирането на конкретни лица и действия. Явно войво­
дата пази конспиративност, защото пленен, дневникът се превръща в дока­
зателство пред съдебните органи. Или пък няма кой знае какво да добави.
В това отношение текстът на „Комитския поход в България“ е по-обширен.

Когато стигнаха до Босилеград,
войводата се надяваше да нападне,
па си викна с това бяло гърло
и дочу го цялата войска:
“Напред, братя, завзимайте града,
че иначе може да се страда.“

205