Page 203 - kustendil_stolica
P. 203
Трета глава • В защита на позициите
лич, Радослав Павич, Божко Чупич и Алекса Андрич. Кавалерията се ръко
води от Александър Пипера. На 13 май 1917 г. четниците му нападат гара
Ристовац и успяват да прекъснат движението на влаковете. Отделно атаку
ват санитарна композиция с ранени български и германски войници, като
част от тях избиват. Под обстрел попадат и бежанци от Македония.46 Тук на
предводителя се отдава възможност да реализира един свой замисъл. Той
от време планира да нападне старите български предели. Вместо да потегли
назад, част от четниците, около 2/3 от състава, продължава към довоенната
граница. Мотивите им са да отмъщават на мирното население за извърше
ното от българските власти в Поморавието. Поводи за злодеяние винаги се
намират.
Войводата поручик Коста Милованович Печанац има дълъг стаж в
борбите в Македония. Участва в Балканските, а в Първата световна война
успява да се спаси и бяга заедно с остатъка от сръбската армия на гръцка
територия. Оттам в края на септември 1916 г. със самолет е транспортиран в
Поморавието със задачата да оглави въоръжената борба в тила на Централ
ните сили. Той е привърженик на партизанската тактика, а и такива са да
дените му инструкции. Провежданите диверсионни акции се координират
с опитите за пробив на фронта от съглашенците. Участието му в Топлич-
кото въстание е доста спорно, защото е против подобни масови действия.
Заради колебанията си е обвинен в страхливост от своите съратници. Едва
ли е толкова нерешителен, защото в дейността си проявява склонност към
жестокости и убийства.47
Четата преминава р. Българска Морава и се насочва към старите пре
дели. Още същата или на следващата година специално за целта е създаде
ната римуваната творба „Комитски поход в България“ с автор „Очевидец“.
Въпреки псевдонима ясно става, че създателят или колективът участват в
събитията. Към подобен род творчество трябва да се подходи с известна
предпазливост, но не бива да се отхвърля напълно. Информацията, която
се съдържа, показва гледната точка и мотивировката на нападателите. При
съпоставяне с останалите източници може да се види къде е достоверността
и кога се преминава към манипулация. В текста след дълъг увод се марки
рат подготовката, подвизите около гарата и твърде общо маршрутът:
А оттам нататък тръгнаха
и в българска земя влязоха -
от Ристовац до Босилеград.
За два дена усилен марш
всички български села запалиха,
каквото на пътя им застана, прегазиха 48
Според дневника на Печанац те се придвижват незабелязано към връх
Патерица, където до 1912 г. се събират българската, сръбската и турската
граница. На 14 май лагеруват в близост до с. Бабина поляна 49 Колибар-
201

