Page 208 - kustendil_stolica
P. 208

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Тогава четниците атакуваха
                  и първите залпове направиха.
                  Четвъртата чета беше най-силна,
                  защото от нищо не се е плашеше:
                  „Юруш, напред срещу душманина клет“
                  Няма такъв, който ще й пречи.
                  Божко Чукич реката прегази
                  и пръв влезе в Босилеград.
                  С тях е момчето Радосав Марков,
                  Станко Аджич с него на брода.
                  Тук е и храбрият Павлович Йован,
                  който не желае нито минута да спре -
                  само тича и с пушката стреля.
                  Тогава на българите зла съдба се случи -
                  добрият юнак от Бучинца Буя,
                  останалите след него тичат
                  и Вученич Джоко от Балчак
                  в Босилеград влезе, без да отстъпва.
                  Пета чета на Николич Йована
                  и с тях Миочич Тодор,

                  и с него Гойко Комитлия от Белица
                  в Босилеград влезе като делия.
                  И Братнимир Миочич тогава
                  хукна към Босилеград.
                  А Радонич - наведен делия.
                  Подпоручикът ни беше Илия,
                  останалите всички с него по ред -
                  тичат напред и стрелят в града.
                  Тогава сърбите превзеха Босилеград
                  и с жив огън го запалиха.
                  Запалиха сгради и здания,
                  направи се страшна пропаст -
                  магазини и държавни имоти,
                  всичката търговска стока изгоря,
                  тогава назад се повърнаха.62


                  Текстът дава кратки сведения за бойните подразделения, имената на
             ръководителите и отличилите се участници, както и тяхното държание. Ос­
             новна роля изиграват четвъртата и петата чета. Те са увековечени заедно
             с проявилите се при атаката. Авторът не е отчел, а и сигурно за целите му
             не е и необходимо, че за сериозна битка и дума не може да става. По-скоро
             отпорът е кратък, както констатира Печанац, защото сърбите превъзхож­
             дат българските защитници. Последните явно се стремят да осигурят мини­
             мално време на цивилните да напуснат населеното място. Така е пропилян

             206
   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212   213