Page 208 - kustendil_stolica
P. 208
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Тогава четниците атакуваха
и първите залпове направиха.
Четвъртата чета беше най-силна,
защото от нищо не се е плашеше:
„Юруш, напред срещу душманина клет“
Няма такъв, който ще й пречи.
Божко Чукич реката прегази
и пръв влезе в Босилеград.
С тях е момчето Радосав Марков,
Станко Аджич с него на брода.
Тук е и храбрият Павлович Йован,
който не желае нито минута да спре -
само тича и с пушката стреля.
Тогава на българите зла съдба се случи -
добрият юнак от Бучинца Буя,
останалите след него тичат
и Вученич Джоко от Балчак
в Босилеград влезе, без да отстъпва.
Пета чета на Николич Йована
и с тях Миочич Тодор,
и с него Гойко Комитлия от Белица
в Босилеград влезе като делия.
И Братнимир Миочич тогава
хукна към Босилеград.
А Радонич - наведен делия.
Подпоручикът ни беше Илия,
останалите всички с него по ред -
тичат напред и стрелят в града.
Тогава сърбите превзеха Босилеград
и с жив огън го запалиха.
Запалиха сгради и здания,
направи се страшна пропаст -
магазини и държавни имоти,
всичката търговска стока изгоря,
тогава назад се повърнаха.62
Текстът дава кратки сведения за бойните подразделения, имената на
ръководителите и отличилите се участници, както и тяхното държание. Ос
новна роля изиграват четвъртата и петата чета. Те са увековечени заедно
с проявилите се при атаката. Авторът не е отчел, а и сигурно за целите му
не е и необходимо, че за сериозна битка и дума не може да става. По-скоро
отпорът е кратък, както констатира Печанац, защото сърбите превъзхож
дат българските защитници. Последните явно се стремят да осигурят мини
мално време на цивилните да напуснат населеното място. Така е пропилян
206

