Page 262 - kustendil_stolica
P. 262

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  Привидното спокойствие е нарушено и Рилци са атакувани най-силно
             на 2 юни. Използвайки отново продължилата половин час артилерийска
             подготовка и прикритието на високите треви, противникът напредва по
             пътя Баракли Джумая - Спатово в участъка на 1-ва дружина. Част от страже-
             вата застава успява да отстъпи и подава сигнал за съглашенско нападение.
             Изостаналите са пленени или избити. Съобразителният командир на 1-ва
             рота поручик Дойчинов организира контрадействия и успява да прибере
             ранените от бойното поле. Едва тогава се връщат на позицията. От българи­
             те са убити 5, ранени са 4, а 14 войници попадат в групата на пропадналите
             без вест. Последните явно са пленени от противника, който жертва 1 убит и
             2 ранени свои бойци. Сред материалните щети се откроява разрушена по­
             зиция на около 40 м.195 След седеммесечен престой на бойната линия през
             нощта на 8 срещу 9 юни 13-и е сменен от новосформирания 84-и полк.196
                  В наследство на последния са оставени картечните роти от първия
             заедно с придадената му 207-а германска, гранатохвъргачките, цялото
             инженерно имущество и телефонното снаряжение. Рилци са изведени на
             втората позиция, където първоначално се заемат с личната хигиена и по­
             чистване на оръжието. Следват строеви занятия. Усъвършенстването на
             фортификационните съоръжения заема значителна част от времето. Уче­
             нията са съпроводени с неволни жертви. Така при обучение от избухнала

             бомба загиват трима души начело с ротния поручик Сава Попгеоргиев.
             Извършена е промяна в ръководството на полка. На 7 септември 1917 г. за
             командир е назначен подп. Жечо Йовчев, заменил на поста полк. Кръстю
             Киров. Дружините са разположени на втората защитна линия зад 14-и и
             84-и полк.197
                  В края на септември неизвестен пише на сестра си. „Рилко, изпратил
             съм по сина на Заре Киселицата, поручик Захариев, 2м и 8о см плат. Той не
             е толкова хубав, ама ще може да се направи на Метко 1 палте, 1 панталонче,
             а може би и 2 панталончета“ - реди думи загриженият брат и продължа­
             ва - „Нека си направи Метко дрехи при някой шивач, но гледайте да не Ви
             излъже“. Недоимъкът в тила се компенсира в такива случаи и от наличното
             на фронта.198
                  На 4 октомври Рилци започват да заемат фронтовите позиции на 14-и
             и 84-и полк. Горещата война отново се връща в живота им. Непрекъснати
             артилерийски двубои, престрелки и патрулни схватки. При една подобна
             на 9 ноември противникът прониква в българския участък, но своевремен­
             но е забелязан. Бързите действия под ръководството на подпоручик Коцев
             довеждат до залавянето на 4 пленници, сред които 1 офицер, но той, тежко
             ранен, умира. Българските загуби са 1 тежко и 5 леко ранени войници. На
             4 декември отново са извършени размествания, като Рилци са върнати на
             старата си позиция.199
                  Явно настроението на Милан Киселички е помрачено, защото се налага
             да бъде развеселен. Този път картичката е с изображение на плачещо дете.
             „Лош немирник бил Иванчо. И намръщен, и сърдит. Даже сивий Караман-

             260
   257   258   259   260   261   262   263   264   265   266   267