Page 261 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

Иначе освен с ежедневните дейности Рилци обръщат внимание на по­
вишаване на знанията си. Формирана е учебна команда за подготовка на
подофицери. Тя е придадена към дружината, която се намира в полкова

поддръжка. Младите офицери се изпращат на обучение в щаба на дивизи­
ята по газова защита, картечно дело, боравене с бомби, гранатохвъргачки и
противогази. Те пък от своя страна запознават подчинените си с новостите
на настъпилата позиционна война. Противникът не бездейства и постоян­
но напомня за себе си.
Повреди по окопите се нанасят предимно от зачестилите през топлия
сезон артилерийски обстрели и патрулни нападения. Неприятелят пред­
приема такива с личен състав до дружина. Обстрелването от авиацията
също е често използвано. Всичките действия принуждават българите да бъ­
дат постоянно на щрек, което оказва влияние върху психиката им. Бойците
са ежедневно в повишена тревожност. Те също не бездействат, а предприе­
мат свои операции. Не остава назад и артилерията, която своевременно от­
говаря. Най-сериозни са съглашенските действия между 15 и 17 май 1917 г.
Като част от офанзивата им на Южния фронт е предприето настъпление и
край Баракли Джумая в участъка на 14-и Македонски полк. Пред фронта на
13-и са извършени само демонстративни действия, но под страшен бараба­
нен огън.190
Отделни патрули влизат в сражения. Петима български войници под
ръководството на кандидат-подофицер Никола Иванчов от с. Каменичка
Скакавица попадат в обкръжение на група от 30 англичани. Въпреки нерав­
ния бой командирът успява да пробие и подчинените му се спасяват. Сам

той остава до последно да се сражава и след свършване на патроните пред­
приема ръкопашна схватка, въпреки че е ранен в крака. Саможертвата му е
почетена по достойнство от всички войници от полка. При друго съприкос­
новение с противника секрет от двама души използва хитрост. Те пропускат
англичаните да преминат и когато след престрелка с българските патрули
се изтеглят, попадат на тяхната засада. Трима съглашенци са убити и двама
пленени. Героите Никола Атанасов Сребров от с. Еремия, Кюстендилско и
Димитър Чакалов от с. Сърбиново, Горноджумайско получават заслужения
орден „За храброст“.191
Закачките в писмата са чест елемент. В края на май някой приятелски
завижда на писаря в полка Христо Димитров. „Блазе ти, че пак ти е дошъл
редът да си ходиш в отпуск.“192 Завърналият се в ротата си Павел се обръ­
ща към учителката в кюстендилската девическа гимназия Зора Аламанче-
ва. „Изпращам ти тази снимка, за да видиш какви мрежи си имаме ние“ -
всъщност става дума за редовете с бодлива тел, на фона на която групата
се е фотографирала.193 Владимир Абаджиев пише на Пенка: „През топлите

горещи дни това ни е униформата - боси, на риза и летни гащи.“. Сцената
показва няколко военнослужещи с оскъдно облекло, но пък вазите за цветя
са от гилзи на снаряди.194

259