Page 260 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

дни и в един такъв ден сме се събрали пред блиндажа и нашите палатки,
та се снимахме“ - изпраща фотографията до семейния адрес „Велбъжд“
№ 768 в града поободреният военнослужещ.182
Зетят Н. Тодоров подарява на тъщата и тъста си Люба и Васил Черке­
зови своя портрет с лаконичното, но патриотично посвещение: „За спомен
от Великото Освободително дело през 1915-1917 г.“.183 Поручик Владимир
Юрданов е още по-безпристрастен: „За спомен на братовчедка си от Евро­
пейската война“. Снимката на офицерите в цял ръст пред каменно укритие,
а почетената роднина е Йорданка Ефтимова от Кюстендил.184 Съпругата
Пенка получава „спомен от войната“ и целувки от мъжа си Владимир Аба-
джиев.185
Завеждащият прехраната на 13-и полк подпоручик Милан Киселички
е обсипан с писма от своите близки и приятели. Те не са снимки, а кар­
тички с различни сцени, сред които има военни, но и някои с поразголе-
ни самодиви. „Човещинка“, биха казали вещите познавачи на войнишкия
живот. Текстовете на кореспонденцията са разнообразни, но са насочени
към непосредствени проблеми. Семейство Стоилкови го питат за новости,
защото научили, „че някой искал да ви подлее водата“.186 Добри подарява
своя снимка с посвещение: „Нека моя Милан Киселички да гледа страшния
ми сурат и взема кураж, кога минават аероплани“.187 В средата на април по­

следният получава множество поздравления във връзка с Великден. В края
на месеца от Бад Соден до поручик Захариев и М. Киселички пристига кар­
тичка. Неизвестният подател явно им е близък, защото деликатно се шегу­
ва с изображението. То е снимка на дама на име Непш РоНеп. „Пращам ви
я само да си спомните образ и подобие женско. Ама само скомино да не Ви
хваща. И съкън на бай Велинов да не сте я показали, или пък на дяда попа.
А пък на бай Пеша-пази Боже“ - нарежда за взимане на предпазни мерки
неизвестният от картичката благодетел.188
Междувременно на 15 април 1917 г. частта преминава в тридружинен
състав. Четвърта дружина се придава към новосформирания 84-и полк.189
В заповедта на командира полк. К. Киров са изброени заслугите на зами­
наващите войници, участвали наравно с другите си събратя в сраженията в
Поморавието, Косово поле, Вардарска и Беломорска Македония. Не е про­
пуснат и знаменитият бой при Ени кьой. „Ето защо сега, при отделянето
й от полка, считам за свой служебен дълг да изкажа моята искрена благо­
дарност на господа офицерите и войниците от д-а дружина за показаната
от тях храброст, с което изпълниха достойно войнишкия си дълг към Царя
и Отечеството и им пожелавам щото новият 84-и пехотен полк да продъл­
жава също така неуморно отличната си служба за довършване на щастливо
започнатото свято дело - обединението на целокупния български народ“ -
завършва с наричане за успешно бъдеще на новото формирование полк.
Киров. По този начин пехотните части с компактно кюстендилско присъст­
вие нарастват на три. Два остават на позицията в равнините на Серското
поле край Струма.

258