Page 264 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

на на цяла Северна Добруджа става разменна територия. Румъния получава
областта, а империята Южна Бесарабия.
Завърналият се от лечение поручик Ив. Калайджиев заварва в града
преобладаващо българско население. Войниците попадат в благоприятна
среда. Липсата на езикова бариера и идентичните обичаи и нрави на севе-
родобруджанци, подобни на тези във Варненско, бързо сближават освобо­
дителите и освободените. Сред другите народности в областта се открояват
румънците, немците и липованите. Последните са религиозни бежанци от
Руската империя и са обитатели на селища по делтата. Различията с орто­
доксалните не ги прави по-малко вярващи. И те празнуват ревностно Ко­
леда, разделени на две секти, но в отделни църкви, както правят русите, а
българите и румънците служат задно. Независимо от участието в различни­
те военни лагери източноправославните са сплотени от общия си празник.
Времето за молитва се следва от радостни тържества. Организират се
забавления с песни и хора. Особено близки са отношенията на войниците с
местните българи. Подобно единение е регистрирано през отминалите пре­
ди година празници в Македония. Регистрирани са известни специфики.
Сравнявайки, Калайджиев констатира друга нравственост при добруджан­
ските девойки. Те свободно се хващат между войниците на хорото. Значи­
телно по-консервативни се оказват македонските им посестрими. Те дори

своите съселяни ергени избягват да ги държат за ръце, а използват посред­
ничеството на кърпички. Какво остава за непознати младежи.
Още по-голяма изненада се случва в с. Баш тепе. На импровизирана
седянка две местни селянки босоноги играят ръченица. Обратът настъпва,
когато искат от музиканта да свири валс. Всички бойци са слисани от жела­
нието, а още повече от умението им да танцуват толкова умело. Включват
се веднага млади офицери и събирането придобива характеристиките на
бал. Остроумен поручик нарича случката - „танцът на босите“. Оказва се
в друга подобна забава, че дамите и обути могат да валсуват също добре.
Място на събитието е голямата кръчма на назначения от българската власт
за кмет бай Стоян. Поводът - предстоящото Рождество Христово. Най-ярка
измежду местните хубавици е деветнадесетгодишната арменка Маргарета.
Физическата й красота пленява младите юнаци. Последните в качеството
на кавалери правят усилия да са галантни към всички дами. Младежите по-
лесно възпламеняват чувствата, а на по-възрастните им се налага известна
стимулация, за която на събитието се предлага ракия и вино. В кръчмата
има в изобилие и от двете, но домакинът е най-доволен, защото български­
те офицери се веселят именно там. Той е добър патриот, пее химна „Шуми
Марица“ и скандира „Да живее България“. „Никога не ще забравя гостопри­
емството на тези българи, особено това на помощника бай Димитър, който
винаги, когато идваше, носеше под мишница бъклица или нещо в тепсия,
покрито с шарен пешкир, и още от вратата, засмян, захващаше: „Нося Ви
тук нещичко, аз искам мойте хора да ги храня, да ги поя, тъй доволни да
са...“ - акцентира върху отношението на местните подпоручик Калайджиев.

262