Page 265 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

Той фиксира близост и от други народности. Например, преместени в
Тулча с още един офицер, са настанени в немкинята баба Киш. Тя не само
показва топлота и чувствителност, но задължително споделя храната си с
тях. И когато бойците трябва да напуснат града, старицата се разридава,
коленичи и с молитва, отправена към всевишния, проси скорошен мир.206
Офицерът Иван Пулков също свидетелства за радостното посрещане и весе­
лието по празниците. Тъгата сред местните българи е по отвлечените мъже
от отстъпващите руски и румънски части. По време на престоя в района на
делтата е извършено попълнение с още 500 бойци от Шуменския край.207
Доокомплектован, 53-и полк на 16 януари 1917 г. получава заповед за
преместване на нови позиции. Сборната дивизия е сменена от 12-а и е при­
дадена към Дунавската армия. На другия ден призори колоната потегля по
маршрута Налбант-Чукурово-Тополок-Сарай-Хърсово, като е предви­
дена еднодневна почивка на 19 същия месец. Четвърта дружина остава в
поддръжка на Конната дивизия.208 Не след дълго Калайджиев, а по-къс­
но и Пулков описват климатичните условия при придвижването на частта.
Втората половина на януари се оказва изключително ветровита и студена.
Бойците са принудени да се заловят на групи с опрени помежду си глави и

така да вървят срещу свирепата виелица. От очите им се стичат сълзи, които
се превръщат в ледени висулки. По-слабите не издържат и падат в безсъз­

нание. Борбата със стихията продължава 8 дни. Според заповедта Хърсово
трябва да се достигне на 22, а полкът преминава там Дунав по понтонен
мост на 26 януари 1917 г.
Стъпването във Влашката низина е ознаменувано с юнашкото „ура“,
но стихията явно не е стресната. Напротив, равнината, оприличавана на
тепсия, стимулира още по голяма скорост на вятъра и понижаване на тем­
пературите. Свикналите с гънките на релефа българи са омаломощени от
безкрайната пустош. Бедните сгушени селца са единствените места, където
може да се намери подслон. Населението изпада в ужас от преминаващи­
те многократно войски. Ив. Калайджиев описва покъртителна сцена при
влизането си в една стаичка в с. Личиул. „Около десет чифта неподвижни
стъклени погледи, в които се четеше и страх, и отчаяние, и безнадеждност
ме приковаха на прага. Една невъобразима воня щеше да ме задуши. Там
се бяха събрали няколко фамилии да делят тежката си участ. Нахвърляни
на голата земя, няколко жълти като восък дечица беряха душа. Нещастните
им майки, вцепенени от ужас, чакаха последното им издихание. Момиче­
тата и по-младите булки, забрадени като ханъми, за да не се виждат краси­
вите им лица, старателно се крият зад старите - маркира първото впечат­
ление поручикът и след като изгонва насъбралите се да се топлят войници,
напускайки, вижда проявата на успокоение: „Тръгнах и аз след тях. В този
момент една грохнала бабичка, която седеше край огнището, хвана полата
на заледения ми шинел, започна да го целува, взе да прегръща краката ми и
мило да ме поглежда с хлътналите си очи, в които лъщяха едри сълзи. Раз­
брах, че това са благодарствени сълзи, сълзи, изтръгнати из дълбочините

263