Page 22 - kustendil_stolica
P. 22
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
знамето на революцията. Само за 1903 г- изследователят Тодор Димитров
преброява 86 чети, преминали в посоката към Македония, което е най-го-
лямото съсредоточаване в годините от Четническата акция до Балканската
война. Въобще за този период от Кюстендилския административен окръг
към границата той локализира преминаването на 533 чети с предполагаем
състав от около 18500 души.15
Част от тях действат в Следилинденския период, когато Вътрешната
организация преживява сериозни трусове. Революционното движение се
следи с голям интерес и от чужбина. Едва ли случайно в града установя
ва кореспондентско бюро американският журналист Алберт Сониксен.16
Противоречията достигат до разцепление и обособяване на отделна, услов
но определяна като по-лява, група около Яне Сандански и Хр. Чернопеев.
Кюстендилският пункт остава в орбитата на умереното крило. Доколко е
сигурен районът, отговаря фактът, че през март 1908 г. в с. Жабокрът се
провежда най-важният организационен форум. Той остава в историята под
наименованието - Кюстендилски конгрес на ВМОРО.17 Бежанците в гра
да са организирани в Паланечко благотворително братство. Важна задача
е грижата за новодошлите, настанени в приюта при църквата „Св. Мина“
и в с. Слокощица. Създадена е специална комисия, съставена от 31 души
и ръководена от окръжния управител Христо Янков. Нарастването на на
прежението в Македония и особено изстъпленията на гръцките андарти в
Загоричене, Костурско провокират кюстендилското гражданство да излезе
на многолюден митинг. Сред изказалите се са видните общественици и по
литици Христо Славейков, Васил Попниколов, Стаменко Тонев, Иван Ди
митров, М. Мавродиев.
Младотурската революция от 1908 г. провокира редица геополитически
промени. България обявява независимост и по този начин е възстановено
суверенното Царство. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Бер
линският договор е нарушен за пореден път, но реформи в Македония и Од
ринско отново не са проведени. Хюриетът временно спира нелегалната дей
ност. Флиртът между новата власт и Вътрешната организация е краткотраен.
Скоро Тодор Александров започва възстановяването на старите структури в
Скопски окръг. Изходната му база отново е Кюстендилският край. Според
източниците през април или май 1911 г. тук се провежда тайно съвещание,
определяно също и като „конгрес“. Към края на годината пунктът поддър
жа връзки с 20 чети в Македония. Тактиката на „магарешки атентати“ на
ВМОРО отприщва отмъщението на османската власт върху мирното населе
ние. Кланетата в Щип и особено последното в Кочани, извършено през юли
1912 г., наелектризират общественото мнение. По този повод на 2 септем
ври в Кюстендил се провежда протестен митинг, ръководен от стария деятел
Ефрем Каранов. Обществеността в околията се включва в подобни меропри
ятия, като събрание е организирано и в с. Босилеград.18
През първата половина на 1912 г. българската дипломация изгражда
съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, наименован на полуострова, на кой
20

