Page 22 - kustendil_stolica
P. 22

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             знамето на революцията. Само за 1903 г- изследователят Тодор Димитров
             преброява 86 чети, преминали в посоката към Македония, което е най-го-
             лямото съсредоточаване в годините от Четническата акция до Балканската
             война. Въобще за този период от Кюстендилския административен окръг
             към границата той локализира преминаването на 533 чети с предполагаем
             състав от около 18500 души.15
                  Част от тях действат в Следилинденския период, когато Вътрешната
             организация преживява сериозни трусове. Революционното движение се
             следи с голям интерес и от чужбина. Едва ли случайно в града установя­
             ва кореспондентско бюро американският журналист Алберт Сониксен.16
             Противоречията достигат до разцепление и обособяване на отделна, услов­
             но определяна като по-лява, група около Яне Сандански и Хр. Чернопеев.
             Кюстендилският пункт остава в орбитата на умереното крило. Доколко е
             сигурен районът, отговаря фактът, че през март 1908 г. в с. Жабокрът се
             провежда най-важният организационен форум. Той остава в историята под
             наименованието - Кюстендилски конгрес на ВМОРО.17 Бежанците в гра­
             да са организирани в Паланечко благотворително братство. Важна задача
             е грижата за новодошлите, настанени в приюта при църквата „Св. Мина“
             и в с. Слокощица. Създадена е специална комисия, съставена от 31 души

             и ръководена от окръжния управител Христо Янков. Нарастването на на­
             прежението в Македония и особено изстъпленията на гръцките андарти в
             Загоричене, Костурско провокират кюстендилското гражданство да излезе
             на многолюден митинг. Сред изказалите се са видните общественици и по­
             литици Христо Славейков, Васил Попниколов, Стаменко Тонев, Иван Ди­
             митров, М. Мавродиев.
                  Младотурската революция от 1908 г. провокира редица геополитически
             промени. България обявява независимост и по този начин е възстановено
             суверенното Царство. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Бер­
             линският договор е нарушен за пореден път, но реформи в Македония и Од­
             ринско отново не са проведени. Хюриетът временно спира нелегалната дей­
             ност. Флиртът между новата власт и Вътрешната организация е краткотраен.
             Скоро Тодор Александров започва възстановяването на старите структури в
             Скопски окръг. Изходната му база отново е Кюстендилският край. Според
             източниците през април или май 1911 г. тук се провежда тайно съвещание,
             определяно също и като „конгрес“. Към края на годината пунктът поддър­
             жа връзки с 20 чети в Македония. Тактиката на „магарешки атентати“ на
             ВМОРО отприщва отмъщението на османската власт върху мирното населе­
             ние. Кланетата в Щип и особено последното в Кочани, извършено през юли
             1912 г., наелектризират общественото мнение. По този повод на 2 септем­
             ври в Кюстендил се провежда протестен митинг, ръководен от стария деятел
             Ефрем Каранов. Обществеността в околията се включва в подобни меропри­
             ятия, като събрание е организирано и в с. Босилеград.18
                  През първата половина на 1912 г. българската дипломация изгражда
             съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, наименован на полуострова, на кой­

             20
   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27