Page 271 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

предлага един храбрец. Позицията се оказва доста уязвима. Близостта на
реките Серет и Базъу не позволява окопаване, по-дълбоко от 8о -100 см по­
ради високите подпочвени вода. Няма изградени блиндажи, заслони и бе­
тонирани галерии. За изкуствени препятствия се използват само рогатките.
В такава ситуация идва предчувстваният ден на противниковата атака - 23
юли 1917 г. Нощта е особено тиха като пред буря. Войниците, придобили
опит от подобни ситуации, са нащрек. Оказва се, че има за какво. На разви­
деляване братушките започват повсеместен артилерийски обстрел.220
Заедно с подразделението от двете установени съединения към тях са
придадени още сили от 8-а стрелкова дивизия. Руснаците постепенно се
придвижват между юо и 300 м пред предните български позиции. Послед­
ните осуетяват всеки опит за напредване на първите със силен пушечен,
картечен и преграден артилерийски огън. Проучил ситуацията на фрон­
та, полк. Ламбринов издава поредната си заповед. Той не променя с почти
нищо разположението на охранителната и главната позиция. Нареждани­
ята му са категорични: „Да се устроят, проверят и подбодрят хората. Най-
внимателно да се следи отпред лежащата местност с непрекъснато изпра­
щане на разузнавателни части и всеки опит за настъпление на противника
да се осуетява още в самото му начало; поддръжките да бъдат готови за не­

забавно контраатакуване противника, който би успял да се вреже в някой
пункт на позицията ни. Всички прожектори и минохвъргачки да бъдат в
действие. Всички части да бъдат в пълна бойна готовност“. Подразделения
от 76-а германска резервна дивизия са привлечени зад българските пози­
ции.221
Очакванията за кратък обстрел не се сбъдват. Огънят продължава, с
малка обедна пауза, през целия ден, като привечер достига „своята стихия“.
Взривяващите се снаряди затрупват плитките окопи, под които остават
убити и ранени. Оцелелите се спасяват в издълбаните ями. На свечеряване
няколко руски аероплана прелитат ниско, явно да разузнаят дали юнаците
са избити или са се изтеглили. Сметките им излизат криви. В окопите пре­
живелите чакат за мъст и реванш. Скоро са подадени светлинни сигнали
за настъпление на братушките, а преградният артилерийски обстрел пада
вместо по тях в и около българските позиции. Юнаците от 53-и полк стои-
чески понасят и приятелския огън. „Сюблимен момент на луда забрава и
на трескаво жадувана разплата за едно подло и безвъзмездно изтребление
през целия ден! Свалете шапките и наведете главите си пред тази нечовеш­
ка самонадеяност и вихрена проява на величие на човешкия дух - вие, кои­
то не бяхте там!“ - свидетелства за подвига поручик Йосиф Иванов.222
Колегата му Ив. Калайджиев няма време да обърне внимание на вика­
щите го ранени войници. Той тича да окуражава бойците, търси по телефо­
на подкрепление, но кабелът е прекъснат. В мрака настъпва сюблимният
момент на сражението. „Положението е критическо. Противникът е силен
и предприемчив. Никаква помощ отникъде не иде, а заповед строга има:
там кости да сложим всички, който мръдне назад, съд и сигурен разстрел

269