Page 372 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

томври са белязани от кървави стълкновения във Владайското дефиле, при
Перник и Радомир. Проблясъците на гражданската война белязват българ­
ската действителност. С наличните сили и германската подкрепа бунтовни­
ците са разбити и изтласкани от подстъпите към София.
Спасяването на държавата от надигналия се революционен хаос не
може да я опази от военната катастрофа. На 29 септември 1918 г. в Солун
българските делегати А. Ляпчев и ген. Ив. Луков подписват с ген. Ф. Депре
два документа за примирие. Единият е явен, но пък приложението е тайно.
В първия се поема ангажимент войските на Царството да опразнят довоен­
ната територия на Гърция и Сърбия. Отново актуална става букурещката
бразда. Остават под знамената три дивизии и четири конни полка, които да
пазят източните граници и жп мрежата. Оръжието на демобилизираните се
складира на специални пунктове под съглашенски контрол. Бойните части
на запад от скопския меридиан остават в пленничество. Последните заед­
но с попадналите по-рано трябва да работят „в Ориента“ до подписването
на мира. В четириседмичен срок войските на Германия и Австро-Унгария
трябва да напуснат пределите на държавата, както и дипломатите на Цен­
тралните сили. Тайните членове касаят използването и окупирането на ва­

жни стратегически комуникации и пунктове от съглашенците. Мерките са с
временен характер, а столицата се заема само „при особени обстоятелства“.
При нужда главнокомандващият Ф. Депре си запазва правото да поиска
пълно скъсване на отношенията на България с бившите й съюзници. Прис­
танищата се отварят за съглашенски и неутрални кораби.143 На А. Ляпчев се
пада горчивата чаша да сложи надгробния кръст над родната Македония.
Той осъзнава, че спасява България. Войната фактически завършва с две
споразумения, както и се замисля с двете от 24 август 1915 г. Ден не достига
горещата й фаза да напълни три календарни години. Оръжията на фронта
замлъкват. Край София продължава да се стреля.
Контранастъплението срещу бунтовниците довежда до падането на 2
октомври на Радомир - „столицата на републиката“. Следва преследване
на отделни подразделения към Дупнишко и Самоковско. И в други части
на държавата въоръжени групи са локализирани и обезвредени. Към Кюс­
тендил се насочва 13-и, 53-и и 81-ви полк. За кратко време редът и спокой­
ствието са възстановени. Опитът за преврат под ръководството на Райко
Даскалов се проваля.144 Той самият изчезва от полесражението. Ранен в
ръката, се укрива в Конявската планина. Именно там го открива на същия
2 октомври вечерта пристигналият с автомобил Спас Дупаринов. Вик в тъм­
нината предизвиква бързо спиране. „Разбрах го - това беше гласът на Рай­
ко, нашия „Мишо“, както сам си бе избрал псевдоним. Вълнение непознато
ме обзе. Сълзи неволно затекоха от очите ми. Жив да го видя пак, жив на­
шия героичен другар!“ - спомня си за емоционалния момент земеделският
функционер. Срещата е кратка, раненият в ръката се качва на автомобила и
двамата потеглят към границата. Безпроблемно преминават поста при Гю-
ешево и през нощта Райко Даскалов слиза в Крива паланка. Оттам след ня­

370