Page 369 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

са помолени да излязат. Идентифицирането на земеделския лидер става
ключов момент. Не помага три пъти отговорът „Стамболийски“ и в употре­
ба влиза псевдонимът му „кобилата“. Едва тогава в конспиративна среда е
предаден документът за свалянето на цар Фердинанд и провъзгласяването
на България за народна република. Ал. Стамболийски проявява съмнения

за навременността на предприетите действия. В оборот за изказаното му
мнение са фразите - „добре, върви напред“, но и „бързата кучка, слепи ги
ражда“. Действията му също са противоречиви. Вместо да тръгне за Радо­
мир, се отправя за Дупница. По пътя при Кадин мост е спрян и автомобилът
му отнет. Налага се ново връщане в Кюстендил, заемането на друга кола и
пак отпътуване за Дупница. Трябва да е имал много неотложна задача, че
да не потегли директно за центъра на обявеното въстание.131 Противоречи­
ята в източниците са много, за да се постигне обективно реконструиране на
случващото се. Но основната част от събитията явно се потвърждава. Де­
легацията пристига в града, Главната квартира отново е превзета, в Радо­
мир започва опит за насилствено завземане на властта. Гарата в Кюстендил
е мястото, откъдето се координират последните уточнения. В рамките на
административния окръг се създава организационната база за атаката на
столицата. Все повече се увеличават капките кръв, стичащи се от раните на
българи, направени от българи. Отприщеното недоволство навлиза в своя­
та пикова фаза. На карта е поставено оцеляването на държавата.
В един такъв момент се намират и хора, които да запазят паметта на
нацията. В похитената сграда на Главната квартира влиза Григор Василев.
Той заварва разхвърляно имущество, но и архиви. Тогава събира част от
документите, а според спомените му след време и някакъв човек му предава
други материали. Тези свидетелства от периода на Първата световна война

известният общественик и политик съхранява до 1933 г- Тогава публикува
част от тях, но всичките предава на военното министерство.132
Последните часове изтичат и от пребиваването на Главната квартира
в Кюстендил. При новото превземане началникът на оперативното отде­
ление майор Йордан Пеев, ранен, е откаран в болницата. Градът предста­
влява страшна гледка: „По пътя, навсякъде из кръчмите, под сенките, край
доварите, навсякъде дезертьори. Всички файтони, каруци, окупирани от
тях - карат файтонджиите и каруцарите да ги возят, а ако тия се противо­
поставят - смъкват ги, качват се вътре и един подкарва“. Едва към 16.30
часа офицерите от Главната квартира се товарят на автомобили и потеглят
за София. Пътуването им е много рисковано, защото по шосето се движи
върволица от войници, които псуват, искат да се качат по колите, стрелят
по тях. Налага се да вземат по няколко души за прикритие. Вечерта в столи­
цата се установява, че от куршум в крака е ранен подп. Чернев.133 Със страх
за собствения живот и безславно офицерите напускат и след близо тригоди­
шен престой се завръщат отново в София. На 27 септември 1918 г. приключ­

ва дейността на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил.

367