Page 368 - kustendil_stolica
P. 368

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             работа е да се отбият в Главната квартира, където разговарят с ген. Бурмов.
             В града цари напрежение. Подготвя се окончателното изтегляне на висша­
             та военна институция. В един камион е натоварен лекият багаж, а офице­
             рите своевременно си взимат сбогом със своите хазаи. В предиобеда явно
             под давлението на местното население група войници са използвани като
             авангард за разграбването на интендантския магазин. Паспалеева споделя:
             „12 часа обед - преди малко видях из улиците как народът разби складовете
             и граби сирене, захар, ориз, сухари“.128
                  В Главната квартира са уведомени за деянието. Предчувствието за пов­
             торение на нападението от преди три дни се засилва сред офицерите. Те
             се озадачават какво още правят в града. „Връзки с частите отпред нямахме
             вече и освен оперативната секция, която едва функционираше още, никоя
             друга секция от Главната квартира не работеше“ - констатират в дневни­
             ка на военните действия на ЩДА. Съмненията се оказват основателни. По
             пладне в сградата има трима офицери, а другите са на обяд в клуба. Явно

             това е щастливото стечение на обстоятелствата, което не довежда до много
             жертви и нова група заложници. От гарата съобщават за тълпа от някол­
             костотин души, която се движи към града. Предупреждението, изглежда,
             е подценено, защото тя се излива в двора на Главната квартира и атакува

             отново сградата. Този път не е използвано прикритието на нощта. Напа­
             дателите гърмят и настояват да им се осигури влакова композиция. Узна­
             ли за присъствието на началника на ЩДА, към кабинета на втория етаж се
             отправя тълпа, която с посочената цел го „помъква“ към телефонната цен­
             трала. „След това го арестуваха на гарата, докато не докараха трен. Дворът
             и зданието на Главната квартира бяха опразнени с това арестуване“ - про­
             дължават тъжните записки за катастрофалните минути в дневника.129 Друг
             източник обаче информира за посегателство върху началника на ЩДА.
             При отказа да осигури транспорт, войниците скъсват пагоните на ген. Хр.
             Бурмов. В града цари безпорядък, а някои въоръжени групи безчинстват.130
             Очевидно липсва каквато и да било охрана на Главната квартира. Изпра­
             тената за целта школа отново не е на своя пост. Няма ги и доброволците
             кюстендилци. Само въоръжената тълпа се разпорежда в града и висшата
             военна институция.
                  В редица спомени и изследвания ситуацията е представена с различни
             нюанси. Делегацията след среща в ЩДА и заедно с ген. Хр. Бурмов оти­
             ват на гарата. Р. Даскалов по-рано се измъква от групата, прескача до жп
             станцията, разговаря с войниците и бързо се завръща в Радомир. Явно у
             него узрява идеята да започне действия за сваляне на властта. Останалите
             делегати, пристигнали след известно време, са посрещнати с нескрити емо­
             ции. В района са съсредоточени няколко хиляди души. Ген. Бурмов едва не
             е промушен, защото прави забележка на един „разпасан войник“. Ал. Стам­
             болийски държи реч, която наелектризира тълпата и тя именно тогава ата­
             кува Главната квартира. Той своевременно е извикан на телеграфа. Оказва
             се, че отсреща е Райко Даскалов. Присъстващите войници и Гр. Василев

             366
   363   364   365   366   367   368   369   370   371   372   373