Page 368 - kustendil_stolica
P. 368
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
работа е да се отбият в Главната квартира, където разговарят с ген. Бурмов.
В града цари напрежение. Подготвя се окончателното изтегляне на висша
та военна институция. В един камион е натоварен лекият багаж, а офице
рите своевременно си взимат сбогом със своите хазаи. В предиобеда явно
под давлението на местното население група войници са използвани като
авангард за разграбването на интендантския магазин. Паспалеева споделя:
„12 часа обед - преди малко видях из улиците как народът разби складовете
и граби сирене, захар, ориз, сухари“.128
В Главната квартира са уведомени за деянието. Предчувствието за пов
торение на нападението от преди три дни се засилва сред офицерите. Те
се озадачават какво още правят в града. „Връзки с частите отпред нямахме
вече и освен оперативната секция, която едва функционираше още, никоя
друга секция от Главната квартира не работеше“ - констатират в дневни
ка на военните действия на ЩДА. Съмненията се оказват основателни. По
пладне в сградата има трима офицери, а другите са на обяд в клуба. Явно
това е щастливото стечение на обстоятелствата, което не довежда до много
жертви и нова група заложници. От гарата съобщават за тълпа от някол
костотин души, която се движи към града. Предупреждението, изглежда,
е подценено, защото тя се излива в двора на Главната квартира и атакува
отново сградата. Този път не е използвано прикритието на нощта. Напа
дателите гърмят и настояват да им се осигури влакова композиция. Узна
ли за присъствието на началника на ЩДА, към кабинета на втория етаж се
отправя тълпа, която с посочената цел го „помъква“ към телефонната цен
трала. „След това го арестуваха на гарата, докато не докараха трен. Дворът
и зданието на Главната квартира бяха опразнени с това арестуване“ - про
дължават тъжните записки за катастрофалните минути в дневника.129 Друг
източник обаче информира за посегателство върху началника на ЩДА.
При отказа да осигури транспорт, войниците скъсват пагоните на ген. Хр.
Бурмов. В града цари безпорядък, а някои въоръжени групи безчинстват.130
Очевидно липсва каквато и да било охрана на Главната квартира. Изпра
тената за целта школа отново не е на своя пост. Няма ги и доброволците
кюстендилци. Само въоръжената тълпа се разпорежда в града и висшата
военна институция.
В редица спомени и изследвания ситуацията е представена с различни
нюанси. Делегацията след среща в ЩДА и заедно с ген. Хр. Бурмов оти
ват на гарата. Р. Даскалов по-рано се измъква от групата, прескача до жп
станцията, разговаря с войниците и бързо се завръща в Радомир. Явно у
него узрява идеята да започне действия за сваляне на властта. Останалите
делегати, пристигнали след известно време, са посрещнати с нескрити емо
ции. В района са съсредоточени няколко хиляди души. Ген. Бурмов едва не
е промушен, защото прави забележка на един „разпасан войник“. Ал. Стам
болийски държи реч, която наелектризира тълпата и тя именно тогава ата
кува Главната квартира. Той своевременно е извикан на телеграфа. Оказва
се, че отсреща е Райко Даскалов. Присъстващите войници и Гр. Василев
366

