Page 370 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Според Христо Петков през нощта последни се евакуират около 70
души от автомобилната школа. С тях пътува и Елисавета Белчева, дегизи­
рана като войник с облечен шинел и фуражка на главата. Пътят през Ко-
нявската планина е труден, машините загряват и се чака да изстинат, за
да продължат. Същественият проблем е на Владая, където са постовете на
бунтовниците. Налага се използването на хитрост. Желаещите от тях са
взети с камионите, а по-сетне край столицата са освободени да си ходят по
домовете. Багряна е спасена от безредиците в Кюстендил. Градската мълва
споделя за избавлението на любимата на Вл. Василев - ученичката Цвета
Ленкова. Майка й моли бъдещия си зет: „Земи я, златен, води я, златен“.134
Какво ли не прави неволята в такъв съдбоносен момент. Страхът от неиз­
вестното води до всякакви компромиси в името на оцеляването.
Според Вл. Караманов паниката сред населението е голяма. Някои се­
мейства напускат града и избягват по селата или пък търсят спасение във
вътрешността на Царството. Появяват се мародери, които крадат изоста­
веното имущество по домовете и занесеното на гарата. Група видни кюс­
тендилци провеждат своеобразно съвещание и стигат до извода да потър­
сят покровителството на Симоне, французин и предприемач в Кюстендил.
Стремежът им е той са се застъпи пред прииждащите съглашенски войски
и градът да бъде спасен. Някои от най-изплашените взимат имуществото и
семействата си и отиват да пренощуват в двора на фабриката му. Собстве­
никът се отнася студено и презрително към мекушавите граждани, защото
доскоро и от тях към него е показвано същото отношение.135 „Обърне ли се
каруцата - пътища много“, казва народът. Животът е мил и се правят вся­
какви, дори унизителни действия за запазването му. Някои имат щастието
да се уредят и спасят.
Другите трябва да изчакат съдбата си. На 28 септември става ясно, че
сръбската кавалерия е достигнала до Царево село. Същото, което преди три
години юнаците от 53-и полк освобождават. Паниката от неизвестното в
Кюстендил продължава да е голяма. „България е република - ето, че кам­
баните тревожно забиват пак. Нови аероплани. Настоящ ад!“ - споделя за
ситуацията В. Паспалеева.136 Бомбардирано е с. Гюешево.137 Защитата на
града отново се подсигурява от Школата за запасни подпоручици. След
повторното превземане на Главната квартира подразделенията са съсредо­
точени в западната му част. Местенето напред-назад може да има някакъв
ефект, но изпълнението на основната задача е пълен провал. Не е осигу­
рена ефективна защита на най-висшата военна институция. Следва нова
заповед, като ротата на майор Никола Спасов заема позиция при Кюнек в
посока вр. Руен. Ротата на майор Стефан Серафимов изгражда стражева за­
става при вр. Бождерица и охранява Деве баир, а тази на майор Александър
Морфов достига Черната скала. Последната настъпва и води на следващия
ден „жесток бой“ със сърбите. След него се оттегля на старата граница.138
Именно тя, изглежда, съдейства на отряда на полк. Цветков, който възпира
неприятеля да проникне в довоенните предели на Царството. Противникът
е спрян на разстояние и не настъпва към Кюстендил.

368