Page 400 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

ношенията, италианците печелят повече симпатии, защото се отнасят по-
човешки от французите. Пребиваването им в Кюстендил се проточва и след
зимата на 1919 г., като първите доминират като брой, но пък командването
е от вторите.10
Според изследователя Ст. Минков през февруари същата година в града
са разположени щабът на 64-и италиански полк с две дружини и две кар­
течни роти с общ личен състав от 1400 души. По съседните села също има
малки групи. В Гюешево съотношението е 168 френски, 152 италиански и 6
гръцки военнослужещи. Следващия месец броят на окупационните гарни­
зони започва да намалява, като в началото на май в Кюстендил има само
38 италианци. Постепенно до края на годината съставът им в Югозападна
България значително е редуциран.11
За контрола на тази територия претенции проявяват не само за кратко
съглашенците от великите сили, но и балканските им съюзници, този път
завинаги. Сърбите настояват да получат суверенитет в целия западен ра­
йон на България. Още през февруари лидерът им Никола Пашич поставя
в Париж въпроса за преминаването на Струмица, Г. Джумая, Кюстендил,
Босилеград, Перник, Трън, Брезник, Цариброд, Белоградчик, Кула и Видин
под властта на Белград. Гърция също търси разширение в южната част на

държавата и особено в Западна Тракия. Победителите не прибързват със
сключването на мира с Царството. Едва в края на юли 1919 г. българската
делегация, предвождана от премира Т. Теодоров, пристига в Париж. Дома­
кините се държат с нея като към арестанти. Настанени са в хотел „Шато дьо
Мадрид“ в предградието Ньой, където престояват почти два месеца. Изола­
цията им затруднява своевременно установяване на очертаващата се при­
съда. Едва на 19 септември проектодоговорът е връчен на победените. От
текста му става ясно, че от България се откъсват територията на Струмиш-
ко, Босилеградско, Царибродско и части от Трънско, Видинско и Кулско.
Те преминават към новосъздадената Сърбо-Хърватско-Словенска държава.
Западна Тракия остава под съглашенски контрол. България получава 25
дни срок за възражения.12
Официалният проект слага край на ширещите се слухове. Шокът сред
обществеността на Царството е голям. Териториалното наказание надми­
нава очакванията, а другите клаузи говорят не за равноправен договор, а за
диктат. Реакцията не закъснява и се излива в протести, демонстрации, из­
ложения, писма. Особено остро е противопоставянето на сръбските поплъз-
новения за откъсването на земи от старите български предели, наречени
Западни покрайнини. На 15 октомври 1919 г. на митинг в Босилеград се
стичат над 15000 мъже, жени, старци и деца. В приетата резолюция, оза­
главена „Последната дума на босилеградчани“, директно се предупреждава
за предстоящите резултати: „защото раните, които тия решения ни отварят,
ще отровят кръвта ни, ще помрачат разсъдъка ни, та ще предпочетем смър­
тта пред позора и бавното изгинване, а така не ще има мир“. И по-нататък:
„Не молим за милост, защото сме вече убедени, че тя е умряла в сърцата на

398