Page 402 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

развитието на Царството. Но повечето от тях могат да бъдат заобиколени
или неизпълнени, както показва практиката. Не така стои въпросът с тери­
ториалните казуси. В договора се допуска мирна ревизия. На нея залагат
множество правителства в провежданата външна политика. Резултатът й е
възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. В същия трактат обаче Бъл­
гария е набедена за агресор. Умело се насажда комплексът на лошия субект
на Балканите. Той трябва да бъде държан на колене и безапелационно на­
казан.
Едва ли само предупреждението на босилеградчани поставя под съмне­
ние трайността на подобен мир. За мнозина калени и нови борци смъртта
е за предпочитане пред „бавното изгинване“. Те по стара вече традиция се
събират в Кюстендил. Разположеният в града 13-и пехотен Рилски полк оч­
аква по-нататъшната си по ньойски очертана съдба. Двата фактора, набеж-
давани като заплаха за скъпоценния живот на цар Фердинанд, отново се
събират под Хисарлъка. Българският монарх обаче вече е друг и други сили
кроят заговори за неговата глава.
Близо година дели решението за откъсването на Западните покрайнини
от реалната им окупация. В навечерието на последното събитие войниците
от Босилеградско са освободени от 13-и полк. Кюстендилци организират за­

помнящо се събитие. Бойците са строени на градския площад, като в ръцете
си държат черни знамена. Музиката свири траурна мелодия. Покъртител­
ната картина е описана от Вл. Караманов: „Всред взаимни прегръщания и
пожелания за по-добри и щастливи дни плачеха едновременно и изпраща­
ните, и изпращачите. Раздялата бе братска и трогателна“.16
Идва денят за наказанието на Босилеградско. Добри Данев записва в
летописната книга на местната прогимназия: „Нощта срещу 7 ноември. По­
следната нощ. По-страшна от последната Помпейска нощ. Ходих до зори.
Съветвах, упътвах, прощавах се... В зори тръгнах с една раница... Не плаках
за хората пред тях, но за реката, за тополите, за меките и чудни овощни
градини - горчиви сълзи пролях в тъмната и студена нощ. Разбойници ли
сме, та бягаме така от мили родни стрехи?! - и по-нататък продължава -
Бе Задушница, а в Босилеград бяха сърбите. Страшната Задушница на Бо­
силеград - 7 ноември 1920 г.“. След три кървави прониквания през 1885,
1913, 1917 г. западните съседи успяват да сложат окончателно ръка върху
района. Сред по-възрастната част от населението на Краището дълго би­
тува легендата, че сърбите поставят границата там, докъдето достигат през
Междусъюзническата война. Четиридесет и две села попадат под контрола
на съседната държава. Няколко от тях като Груинци, Жеравино, Ресен, Чу-
динци са буквално разсечени от ньойската бразда.17 На 8 ноември окупаци­
ята приключва. По тогавашния църковен календар е Димитровден. Датата
се превръща в ден на Западните покрайнини. Появява се още един, нов и
последен български национален въпрос на Балканите. Той е четвъртият за­
едно с македонския, тракийския и добруджанския. Пред държавата и наци­
ята стои задачата за разрешаването им.

400