Page 403 - kustendil_stolica

Послеслов • Наказание и страдание

Откъсването на Босилеградско се отразява непосредствено върху Кюс­
тендил. Вл. Караманов свидетелства: „животът в тоя град стана по-труден,
защото от него се доставяше главно добитък за клане и разни животински
произведения (масло, сирене, вълна, кожи и др.), а също и тамошното насе­
ление бе голям покупател на пазара в Кюстендил и с това се оживяваше тоя
пазар“.18 Икономическото наказание на останалия в свободните предели
район безспорно е факт. Хинтерлантът значително се стеснява. Потенциал­
ът намалява и води към стагниране на стопанството.
Ньойската присъда не е една. В края на 1920 г. армията е реформирана
съгласно наложения диктат. Железният 13-и пехотен Рилски полк е сведен
до дружина. На нея е оставено славното наследство на юнаците от Кюстен­
дилско. Двадесет години след примирието през 1938 г. в същия Солун во­
енните клаузи на Ньойския диктат отпадат. Бойното подразделение отново
получава предишния си статут. Участва във Втората световна война и пече­
ли неповяхваща слава.19 Не са забравени загиналите юнаци. На западната
фасада на новоизградения храм „Св. Мина“ през 1934 г. са апликирани пло­
чи с имената на падналите по бранните поля от града. В казармата на полка
в края на 30-те г. на XX в. е издигнат паметник, посветен на героите Рилци,
отдали живота си през войните за национално обединение. Последният по­
настоящем е експониран в най-строгия център на Кюстендил и пред него

се извършват значителна част от обредите, свързани с бележити дати от
държавния тържествен календар. Какво по-голямо признание за героите. В
началото на 30-те г. на XX в. Военноисторическата комисия при щаба на ар­
мията издирва адресите и подготвя паметни плочи за всички имоти, къде-
то са настанявани учреждения или личности от пребиваването на Главната
квартира в града. В Гюешево през 1930 г. е осветен храм-паметник „Св. Тро­
ица“, където са събрани костите на загиналите в боевете по границата през
1913 и 1915 г. По много от селищата в Кюстендилско има подобни места на
памет.20 Изграждат се и нови. Такова е отношението към падналите герои.
На живите е съдено стоически да понесат страданието. Продължава да
функционира сиропиталището в Кюстендил. Децата се отглеждат и възпи­
тават до достигане на пълноценна възраст сами да поемат живота в ръце­
те си.21 Към попадналите в неравностойно положение отново се прибавят
бежанците. По традиция при всяко следосвобожденско преброяване коли­
чеството им възлиза на над 2000 души. Проведеното през 1920 г. показ­
ва присъствието в града на 1622 македонски и 424 западнопокрайнински
българи.22 Именно при тяхното настаняване се оформят два квартала, но­
сещи названието „Бездомник“. Близо век по-късно тези райони са познати
все още под тези имена. Бежанията си остава важна част от населението на
Кюстендил и между двете световни войни.
По предвоенната традиция тя се организира отново в конспиративни
структури и легални сдружения. Опитът на македонските българи в този
случай е богат. Веднага след подписването на примирието е възстановен
Кюстендилският пограничен пункт на придобилата последното си име

401