Page 405 - kustendil_stolica

Послеслов • Наказание и страдание

над управляващите. Автономистката база е утвърдена и конкуренцията на
федералистите отстранена.25
По време на престоя им П. Михайлов произнася вълнуваща реч пред
насъбралото се множество на площада в Кюстендил. След няколко годи­
ни тя е публикувана под формата на пропагандна брошура. Озаглавена е
„Защо дойдохме?“ и започва патетично: „Ний идем от страната на вечните
сълзи - Македония - Балканската голгота - от бреговете на синия Охрид,
от кулите на легендарния Крали Марко, от сънливите води на р. Черна, от
мътния, кървав, исторически Вардар, от височините, где сянката на дивния
Самуил витае, за да докажем за лишен път, че не се гаси туй, що не гас­
не, не умира това, що носи в себе си елементите на безсмъртието и че има
една страна, ей там зад снежния Руен, в която се влачи веригите на черното
робство“. Не е подминато и отношението на населението: „Драги кюстен­
дилски граждани, преди да напуснем града, не можем да не ви благодарим
за радушния, за братския прием, който ни оказахте през двудневното ни
пребиваване тук“. Текстът завършва с призива „Да живее независима Ма­
кедония! Да живее България! Ура!!“.26 Единението е скрепено с българския
боен поздрав.
Запазването на влиянието на автономистите се отразява и в по-сетнеш­

ните години. Пограничният пункт продължава да функционира непрекъс­
нато до преврата от 19 май 1934 г. и разтурянето на ВМРО на територията на
Царството. Напрактика тя е най-дълго съществувалата подобна структура в
рамките на България. Началото й е поставено през 1896 г. В периода след
Първата световна война като началници се изреждат Ангел Узунов, Хрис­
то Шалдев, Йосиф Иванов, Велин Алайков, Атанас Иванов, Панчо Тошев,
Владимир Куртев и Трифон Савев. В града пребивават множество воеводи
и четници, предимно от Скопски революционен окръг.27
След утвърждаването на Иван Михайлов като основен ръководител
ВМРО преживява известна еволюция. Тя е забелязана от пристигналия
през 1931 г. в Кюстендил френски журналист Албер Лондр. „Да оставим
настрана аферата от 1922 г. в Кюстендил, когато недоволните от правител­
ството комитаджии официално завзели града. Свидетелите от онова време
имали възможност да видят как военният министър дошъл от София на­
чело на редовен полк и дръпнал цяла реч пред хайдутите. Картината не е
лишена от интерес, но е старомодна като живопис. Днес е времето на дру­
го изкуство. Днес Кюстендил се е издигнал до университетски център на
тероризма. Най-добрите професори по атентати са преместили катедрите
си тук. Изучава се специалността нападения срещу Ориент експрес. Ето ги,
събрани в това кафене, всичките майстори по взривовете. Колко са мили!
Стават на крака да ме посрещнат. Ако все пак смееха, биха ми казали, чувст­
вам, на ухо: „Един съвет - не пътувайте по европейската линия през август
или септември!“ Смятам да се прибирам следващия месец, подметнах в раз­
говора аз; дали е добро време? Старшият на бандата помисли, па рече: „Да,
добро е.“ Това влезе в моите „Спомени“ към главата „За ползата да имаш

403