Page 401 - kustendil_stolica

Послеслов • Наказание и страдание

силните, а със стиснати зъби и осенени от черните ни знамена, се кълнем
пред лицето на демокрациите от стария и новия свят, че сме решени да за­
гинем, вървейки твърдо към нашата Голгота, преизпълнени с още по-силна
вяра в незиблемите (б.а. непоклатими, непоколебими) и предвечни истини
за свобода и висша правда, които ще надживеят амбициите на личности и
народи“.13
Изготвено е и специално изложение до министър-председателя и ръко­
водител на делегацията. В него се посочват редица доказателства за българ­
ския характер на населението. Като спасителен пояс са съзрени 14-те точки
на Уилсън и се настоява за провеждането на специален плебисцит. Хората
от Краището искат сами да изяснят националната си принадлежност. По­
твърдено е желанието за оставане в територията на Царството, защото сто­
панските и културните връзки от векове са изтъкавани с Кюстендил. Една
граница не само би ги прекъснала, но поставя сериозни въпроси с физи­
ческото оцеляване на босилеградчани. „Ако и туй не стане, ако е съдено
от Бога да ни се наложи това нечовешко наказание, нека тогава ни се даде
поне последната милост, която не се отказва и на осъдения на смърт - да ни
се даде време да се изселим, да изнесем материала от нашите бедни хижи,
да пренесем и костите на нашите бащи, майки и роднини... да има време
да изплачем остатъка от нашите сълзи“ - със сърцераздирателна молба за­

вършва изложението до премиера.14
Подобни демонстрации са проведени и на други места. Заедно с българ­
ския отговор по договора в Париж са изпратени събраните 4250 подписа на
глави на семейства от Царибродско, 22500 индивидуални от Босилеградско
и 12500 от Трънско. Мнението им остава глас в пустиня. Теодор Теодоров
подава оставка и за премиер е назначен Ал. Стамболийски. Същият, който
се проявява като решителен противник на включването на България във
войната на страната на Централните сили. Изпиването на горчивата чаша
на националната катастрофа се пада на него. Още по-перфидно е решение­
то за датата, на която да се подпише мирът. Определен е денят 27 ноември
1919 г. Това е бойният празник на армията и тържествено се отбелязва в
чест на победата над сърбите от 1885 г. Съглашенците намират още един
знаков начин да унижат Царството. Именно същата сутрин около 10,30 часа
в кметството на Ньой проскърцват писалките по хартията на мирния дого­
вор. С този шум се слага юридическият финал на Първата световна война за
България. И в този случай накрая стои словото.
Или по-скоро то предвещава ново начало. Диктатът на миротворците
потвърждава отколешната присъда под мотото „горко на победените“. На­
казанието е жестоко. България губи териториите на Западните покрайни­
ни, Струмишко и Западна Тракия. До берлинската и букурещката се появя­
ва и злокобната ньойска бразда. Тя разделя села, дворове, гробища, ниви,
братя и сестри. Силите за сигурност са съкратени до 33000 души. Държа­
вата трябва да изплати репарации в размер от 2 250 ооо ооо златни фран­
ка.15 Ограничения и задължения, които поставят сериозни пречки пред

399