Page 404 - kustendil_stolica
P. 404

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).23 Одринско е
             оставено на тракийската й посестрима. В града и района отново се съсре­
             доточават дейци и чети. Възстановяват се каналите и куриерската служба.
             Често пребивава и всепризнатият й ръководител Тодор Александров. От­
             тук той се прехвърля във „вътрешността“, основно в Скопски окръг. В ре­
             диците обаче продължават разцепленията. Търканията и несъгласията се
             катализират и от управляващите. Курсът на кабинета на Ал. Стамболийски
             за сближение с новосъздадената западна държава, най-популярна с името
             Югославия, води до противопоставянето на революционната организация.
             Жертви има и от двете страни, но в Конявската планина над с. Цървеняно
             на 22 октомври 1921 г. е убит от засада министърът на войната Александър
             Димитров.24
                  Правителството отговаря със създаването на паралелна структура, на­
             ричана накратко „федералисти“. Настаняването им в Кюстендил и изграж­
             дането на тяхна база води до кървави схватки с определяните като „авто-
             номисти“ техни противници. В македонското движение противоречията
             дълго се решават чрез дулата на оръжията. По улиците на града падат от
             братска ръка редица функционери. Убийството на пунктовия началник на
             ВМРО Велин Алайков прелива чашата на търпението. С наказателната ми­

             сия срещу федералистите, които между другото се занимават и с рекет, от­
             немайки средства от власи, каракачани, евреи и заможни граждани, е нато­
             варен войводата Панчо Михайлов. Заедно с колегите си Иван Янев-Бърльо
             и Мите Опилски съсредоточават около 300-400 четници и милиционери
             от селата във Вардарска Македония. На 4 декември 1922 г. Кюстендил е
             щурмуван и превзет. Малобройното армейско подразделение не може да
             окаже сериозна съпротива, пък е предпочетено да не се пролива братска
             кръв. За втори път в своята история, след септември 1918 г., градът попада
             под въоръжен контрол, но този път на паравоенна формация от българска
             революционна организация. Отзвукът от събитието е голям. Кюстендил не
             е някакво незначително селище. По това време е най-големия град в Юго­
             запада и е център на окръг.
                  Сред условията на комитите са - в 15 дневен срок предаване на раз­
             бойниците „федералисти“, публична корекция по македонския въпрос на
             премиера чрез вестник „Земеделско знаме“, прекратяване на провокации­
             те срещу деятели на организацията. Правителството взима бързи мерки и
             формира наказателен отряд от около 700 - 8оо бойци, предвождан лично
             от министъра на войната Коста Томов. Те пристигат в района, но до въоръ­
             жен сблъсък не се стига. Междувременно автономистите успяват да заловят
             десетина представители на федералистите и да ги екзекутират. Посегател­
             ства към мирните граждани не са допуснати и по този начин са спечелени
             симпатиите им. Министър Томов се среща с войводата П. Михайлов на кюс­
             тендилската гара към обяд на 5 декември. В отношенията им пробяскват
             искри, но в крайна сметка е уточнено изтеглянето на четниците зад гра­
             ница. Двудневната окупация на града се възприема като победа на ВМРО

             402
   399   400   401   402   403   404   405   406   407   408   409