Page 409 - kustendil_stolica
P. 409
Послеслов • Наказание и страдание
се случва в Кюстендил и района през последната десетдневка на септември
1918 г., се проявява няколкократно и години по-късно в България.
Важен епизод от сблъсъка на правителството на БЗНС и освободител
ното движение е окупацията на Кюстендил от четите на ВМРО. Без да е пре
вземан през нито една война, в периода на последната българска държав
ност градът попада под властта на паравоенна формация. Последната не е
враждебно настроена и цената не е много кървава. Краят остава в орбитата
на автономистите, а по-сетне и на михайловистите в македонското движе
ние и важен център на тяхната дейност. В района дейността си развива мис
териозната Революционна организация „Босилеград“. След 1934 г. ключо
вете на вратите към Македония и Западните покрайнини окончателно са
поставени под контрола на държавата. Тя обаче не съумява да осъществи
националното обединение. С изключение на малко повече от три години
през Втората световна война, когато фактическият български суверенитет
е установен в части от Вардарска Македония, Беломорието, Поморавието и
в целите Западни покрайнини. След най-големия конфликт в историята на
човечеството границите се връщат на старите си места.
И днес от бащината ми къща се вижда ньойската бразда.
БЕЛЕЖКИ
1 ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1527, л. 23, 44, 49, 51, 54-55, 6о, 66, 70, 8о, 99, 100, 112; ЦДА,
ф. 176К, оп. з, а.е. 1449, л. 2-4.
2 Минков, Ст. Съглашенските войски в Югозападна България (края на 1918 -1919 го
дина). - Известия на Исторически музей - Кюстендил. Т. и. Кюстендил, 2005, с. 144.
3 Марков, Г. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента
1916-1919 г. С., 2006, 340-346.
4 Христов, А. Исторически преглед на Общоевропейската война и участието на Бълга
рия в нея. С., 1925, с. 519.
5 ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 9.
6 ДА-Кюстендил, ф. 504, оп. 1, а.е. и, л. ю.
7 ДА-Кюстендил, ф. 156К, оп. 1, а.е. 3, л. 1.
8 ДА-Кюстендил, ф. 42К, оп. 1, а.е. 72, л. 41, 45, 44, 46, 49, 50, 55; а.е. 35, л. 94, 94.
9 ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 25, л. 36, 39, 40, 41, 50, 51; а.е. 26, л. 28,118,119,149,
150.
10 ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 1, а.е. 35, л. 83-85.
11 Минков, Ст. Цит. съч., 145-146.
12 Христов, Хр. България, Балканите и мирът 1919. С., 1984, 169-203. Марков, Г.
Цит. съч., 359_3б7; Минков, Ст. Цит. съч., с. 148.
13 РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6838.
14 РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6837; Джонев, А. Документи по въпроса за Западните по
крайнини, съхранявани в Регионален исторически музей - Кюстендил. - Известия на
държавните архиви, Т. 97, 2009,128 -133.
15 Димитров, Т. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до
1920 г. Кюстендил, 1996, е. 47; Петров, М. Западните българи. С., 2017, 68-82; Кон
стантин Муравиев. Договорът за мир в Ньой. С., 1992, 233-280; Ньойски договор. С
обяснителни бележки от д-р Б. Кесяков и Дим. Николов. С., 1994, 274 с.; От Сан Стефа
но до Париж (1878-1947 г.). Най-важните договори на България. С., 2009, 142-178;
407

